Решение № 9556 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11285/2011 г.

Решение № 9556 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11285/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на Община Варна против решение от 24.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1670/2011 г. на Административен съд град Варна /АСВ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Сдружение за оптимизирането на правосъдието и администрацията град Варна, чрез пълномощника си адв. Маринов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АСВ е отменил решение № ДОИ11-94-Ю/1/12.04.2011 г. на директора на дирекция "ПНО" при община Варна за отказ за предоставяне на обществена информация и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление № ДОИ-11-94-Ю/1/29.03.2011 г. на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - град Варна, с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № ДОИ-11-Ю/1/29.03.2011 г. Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - град Варна е поискало от кмета на Община Варна да бъде изготвена писмена справка, от която да е видно поотделно за 2008, 2009 и 2010 календарна година колко от водените от Община Варна съдебни дела са приключени с влязъл в сила съдебен акт и по колко от тях общината е осъдена да заплати разноски; колко от тези приключени дела са с материя ЗДОИ и по колко от тях общината е осъдена да заплати разноски. Информацията е поискана да бъде предоставена по който и да е от допустимите по ЗДОИ начини. С оспореното решение изх. № ДОИ-11-Ю/1/12.04.2011 г. административният орган е изложил мотиви, че поисканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тази информация не се съхранява в община Варна и същата не е изготвяла исканите справки. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ има задължение да предостави на заявителя исканата информация. Посочено е, че в случай, че формулирането на искането за достъп до обществена информация е твърде общо, органът е длъжен да уведоми заявителя, че следва да уточни поисканата информация в срок от 30 дни. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АСВ неправилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е кметът на община Варна е длъжен да предостави съхраняваната в общината обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на жалбоподателя, касаеща отчет за водените от общината съдебни дела, не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на задължения субект - община Варна, а с правораздавателната дейност на съдилищата в страната, по които община Варна е била страна. След като задълженият субект не е изготвял такава справка, той не може да бъде задължен да я създава във връзка с направеното искане. Материалноправната разпоредба на чл. 3 от ЗДОИ и целта на закона не предвижда задължените субекти да извършат специални дейности с цел създаване на конкретни отчети, които са поискани в случая, при положение, че информацията не се създава в поисканата форма, а гражданите биха могли да се запознаят със съществуващата информация, така както тя е регламентирана в специалните закони, но не по реда на ЗДОИ. При положение, че задълженият субект не съхранява и не създава поисканата в заявлението информация, то той не може да бъде задължен да е предостави. Поради това решението на АСВ следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Сдружение за оптимизирането на правосъдието и администрацията град Варна срещу решение № ДОИ11-94-Ю/1/12.04.2011 г. на директора на дирекция "ПНО" при община Варна за отказ за предоставяне на обществена информация. Касаторът е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което на ответникът следва да бъде осъден да му заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,