Решение № 10920 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13796/2017 г.

Решение № 10920 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13796/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал.6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Лифт"ООД ЕИК*********, представлявано от С. Н., чрез процесуален представител, против Решение № 1777 от 18.10.2017 г. на Административен съд В. по адм. д.№ 2674/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 03001815008737-091-001/06.06.2016 г., на орган по приходите при ТД на НАП–В., в частта, в която е потвърден с решение № 272/10.09.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" –В. при ЦУ на НАП, и с който са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 2292.79 лв.- главница и лихва за забава в размер на 935.04 лв., произтичащи от отказ от право на данъчен кредит за доставка на материали по фактури с доставчици "Кит"ООД, "Вити 1"ЕООД, "Вивт"ООД за данъчен период м.07.2010 г., м.01, 11 и 12.2011 г., м.01, 04.2012 г., м.02 и 04.2013 г., и корпоративен данък по ЗКПО в размер 41088.99 лв.-главница и лихва в размер на 11962 лв. за период 2010, 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди, че неправилно е разрешен спорния по делото въпрос, а реалността на доставките се установявала както от СТЕ, така и от свидетелските показания, от които било видно предаването и получаването на материалите, къде са вложени, в кой обект, какви са те по вид и кой е извършил ремонта. Излага съображения, че по отношение установените задължения по ЗКПО мотиви не са изложени от решаващия съд, а решението не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи. От приетата по делото ССЕ и при спазване правилата за признаване на приходи по см. на СС-18 "приходи" се установявало, че дори да не бъдат признати анексите за удължаване срока за връщането на заемите, приход не следва да бъде признат. Органът по приходите не бил изчислил надлежно разходите, което е задължително условие за тяхното признаване. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Допълнителни съображения излага в писмена молба от 21.05.2018 г. Претендира разноски. Ответната страна – директора на Дирекция "ОДОП" –В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са повлияли на фактическите констатации и правните изводи на органа по приходите. В частта по ЗДДС съдът е счел, че в тежест на посоченият във фактурата получател е да установи извършването на фактурираната доставка в условията на пълно насрещно доказване но доказателства в тази насока не са представени както в ревизионното производство, така и в съдебното производство, и при съвкупната преценка на доказателствата по делото не се установява по безспорен начин, че са осъществени реални доставки по процесните фактури. В частта по ЗКПО съдът е приел за законосъобразно с оглед разпоредбата на чл. 26, т.2 от ЗКПО непризнаването от органите по приходите на счетоводните разходи по фактури, издадени от "Кит"ООД, "Вити 1"ООД и по отчетените два пъти едни и същи фактури с доставчик "Е. П."АД, като документално необосновани, и съответно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат. Намерил е за правилно извършеното от ревизиращия орган увеличение и намаление на счетоводния финансов резултат на осн. чл. 46 от ЗКПО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. със суми, представляващи задължения по заем, възникнали през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и разходи свързани с връщането на заемните средства. Решението на административен съд В. е правилно. Спорът пред Административен съд В. касае въпросите: 1.дали процесните фактури, с издатели "Кит"ООД, "Вити 1"ЕООД, "Вивт"ООД са документирали действително извършени доставки на описаните в тях стоки/строителни материали и др./ за процесните периоди, т.е. реални ли са доставките по цитираните фактури. 2.документално обосновани ли са направените от ДЗЛ и свързани с тях отчетни разходи вкл. по фактура № 3363/09.07.2010 г. на стойност 447.50 лв. с издател "Кит"ООД. 3.следва ли счетоводният финансов резултат на касатора да се увеличи със сумите по задължения, които не са погасени/суми, произтичащи от задължения по договори за заем от 2006 г., 2007 г. и 2008 г./, в случая с изтичане на 5 години за тези задължения, като такива с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. При изяснена фактическа обстановка и след събиране на релевантните за спора доказателства, включително представените и поисканите от страните такива при разпределена доказателствена тежест, съдът е формирал верни като краен резултат правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че за да възникне право на данъчен кредит следва да е налице реална доставка, изпълняваща критериите на чл. 6 от ЗДДС. При положение, че касатора черпи права от доставките по процесните фактури, негова е доказателствената тежест /предвид осъществената ревизия по общия ред на чл. 112-120 от ДОПК, вр. §2 от ДР на ДОПК/ да докаже фактите и обстоятелствата, съобразно които претендира признаване на това право, което доказване не е сторено в процеса от касатора. В този смисъл правилно съдът не е кредитирал заключенията по съдебно-счетоводните експертизи и заключението по допусната СТЕ по делото, от което не е видно материалите по процесните фактури съответстват ли на посочените такива от ВЛ вкл. количествено. При разглеждане на доказателствата по делото в цялост не се установява мястото на доставка и по какъв начин същата е извършена- как са доставени, къде и за какво конкретно са използвани стоките, кои лица- служители, подизпълнители или др. са поставили материалите, в кое помещение, квадратура и др параметри. Правилно не са кредитирани и показанията на св. Генова, тъй като същите не изясняват относими към спора факти. След като не е установена реалността на доставките на "Кит"ООД, "Вити 1"ЕООД, "Вивт"ООД по спорните фактури, законосъобразен е извода на съда за наличие предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 26, т.2 от ЗКПО и увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице за процесните данъчни периоди със сумите по посочените фактури, включително и по отношение фактури от 07.11.2011 г., 14.11.2011 г., 28.01.2013 г. и 06.01.2012 г. с доставчик "Е. П."АД, за които е ползвано два пъти право на данъчен кредит, като документално необосновани по см. на чл. 10, ал.1 от ЗКПО. Споделят се като краен резултат заключенията на първоинстанционния съд и относно приложението на чл. 46, ал.1, т.1 от ЗКПО. Въпреки че са изложени пестеливи мотиви в тази част от решението, от събраните пред административния съд доказателства безспорно се установява, че дружеството-касатор е формирало задължения към лицето С. Н./съдружник и представляващ "Лифт"ООД/ по договори за заем от 31.03.206 г. за сума в размер на 72000 лв, от 30.12.2006 г. за сума в размер на 28000 лв., от 27.12.2007 г./два договора/ за суми в размер на 780000 лв. и 5000 лв.. и от 03.09.2008 г. за сума от 340000 лв., в които договори липсва конкретно уговорен срок за връщане на получените суми. При тези факти изискуемостта на паричните средства по договорите е в корелация с деня, в който задължението е възникнало, а съобразно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от момента на възникване на задължението – в процесния случай от датата на предаване на сумите по всеки един от договорите, поради което при изтекъл в процесния случай пет годишен давностен срок по договорите, съобразно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на касатора за процесните периоди-2011 г., 2012 г. и 2013 г. правилно е увеличен/намален със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице по договорите за заем, възникнали през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и разходите, свързани с връщане на заемните средства, т.е. увеличението е извършено в годината, в която е настъпило обстоятелството изтичане на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо /когато е настъпил падежа/. Относно възраженията за СС-18 "приходи" следва да се отбележи, че в съответствие с посочения от касатора принцип за съпоставимост между приходите и разходите- вж. чл. 4, ал.1, т.4 от ЗСч.(отм.); при отписване на задължението лицето отчита счетоводен приход, което увеличава печалбата. След като формираното задължение не е отписано по този ред (срещу отчитане на приход) разпоредбата на чл. 46 ЗКПО създава императивно основание за увеличение на счетоводния финансов резултат при преобразуване за данъчни цели със сумата на задължението, за което е настъпило някое от обстоятелствата по ал.1. Не се споделят доводите в касационната жалба, свързани с представените с възражение пред органите по приходите анекси към договорите за заем от 30.12.2006 г., 27.12.2007 г., 31.03.2006 г. 03.09.2008 г. и 27.12.2007 г., с които се уговаря срок на връщане на заемите до 31.03.2019 г., 31.04.2019 г., 31.01.2019 г., 31.12.2019г и 31.05.2019 г., тъй като не са ангажирани доказателства в хода на производството относно достоверността на посочената дата на съставяне на анексите, което при преценката им в съвкупност с останалия доказателствен материал, включително факта, че същите не са представени от настоящия касатор по приключилото ревизионно производство с РА от 05.01.2010 г. води до идентични правни изводи с тези на решаващият съд относно правилно приложение от ревизиращия орган на чл. 46, ал.1, т.1 от ЗКПО. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2218.38 лв, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение