Решение № 4064 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Я. М., В. В. М. и „Академично строителство“ АД, чрез адв.Трайкова, против решение №39715 от 28.11.2025 г., постановено по адм. д. № 6207/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РСТ25-РА50-16/16.04.2025 г. на кмета на район „Студентски“ - Столична община. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като се претендира отмяната му и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна - кмет на район „Студентски“, Столична община, в писмен отговор чрез началник отдел „ПОЧР“, и в съдебно заседание, чрез юриск. Илиева, оспорва жалбата и заявява претенция за присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответниците П. Х. Д. и Х. Й. Д., чрез адв. Савов, в писмен отговор и в съдебно заседание, излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноските по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на А. Я. М., В. В. М. и „Академично строителство“ АД, представлявано от А. Я. М., срещу заповед № РСТ25-РА50-16/16.04.2025г. на кмета на район „Студентски“- Столична община, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – изменение на план за регулация (ПУП-ИПР) на УПИ І - 948, 1755, 2003 за образуване на нов УПИ ХV-6095- „за ЖС“, кв.279, местност „Студентски град“, по имотните граници на ПИ с идентификатор № 68134.1606.6095 и остатъчен УПИ І- 948, 1755, 2003 - „за ЖС“, по зелените линии, букви, цифри и зачертавания. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата законова форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При преценката на материалната законосъобразност е приел, че одобреното на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ устройствено решение е законосъобразно, защото е извършено по имотните/кадастралните граници на имотите - предмет на плана, на основание влязла в сила кадастрална карта на район „Студентски“, Столична община, одобрена със заповед № РД-18-258/28.07.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, като по този начин е спазено условието на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Посочил е, че чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ изброява предпоставките, при които се допуска изменението на ПУП, като основанията са посочени алтернативно. Наличието на едно от тях е достатъчно да бъде изменен ПУП. Това обезпечава и извода, че разписаното в чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ правило, като осъществено в конкретния случай дерогира приложението на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Ето защо, не е било необходимо предварителното съгласие на А. Я. М., В. В. М. и „Академично строителство“ АД за процедираното изменение на плана за регулация. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, включително съдебно - техническа експертиза, въз основа на които съдът е извършил пълни фактически установявания по спорните въпроси. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Касаторът изтъква, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, нито заповедта, нито протоколът на РЕСУТ, съдържат фактически и правни основания за приложението именно на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и посочване какво е конкретното несъответствие, което се коригира. С оглед на това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е възпроизвел мотиви, които самият административен орган не е изложил и е извел несъществуващи основания, за да потвърди акта, което, според касатора, представлява недопустима подмяна на волята на администрацията. Така изложеното оплакване е неоснователно. Производството по изменение на ПУП-ИПР в обхвата на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на район „Студентски“ е започнало по подадено заявление вх. № РСТ23-ГР94-2054/2/15.10.2024 г. от П. Х. Д. и Х. Й. Д.. Със заповед № РСТ24-РА50-33/27.11.2024 г. на главния архитект на район „Студентски“- Столична община, влязла в сила на 13.12.2024 г., искането на заявителите е квалифицирано като такова по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е разрешено изработването на проект за изменение на действащ подробен устройствен план ПУП- ИПР на УПИ І- 948,1755,2003 и образуване на нов УПИ ХV-6095 по имотните граници на ПИ с [идентификатор], кв.279, местност „Студентски град“, район „Студентски“. Така разрешеният проект е изработен и допълнен и внесен за одобрение със заявление № РСТ24-ГР94-5904/18.12.2024 г. В обяснителната записка към него се сочи, че със същия се образува нов [УПИ] и контактен УПИ І- 948,1755,2003, като новообразуваната дворищно-регулационна линия съвпада с границата на имот с [идентификатор]. Решението на РЕСУТ по т. 2 от протокол № 18.03.2025 г. приема същата материалноправна квалификация на процедираното изменение – чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ при същото фактическо основание. Всички тези факти са изложени в обстоятелствената част на оспорената заповед № РСТ25-РА50-16/16.04.2025 г. на кмета на район „Студентски“ - Столична община, въз основа на които в мотивната част на заповедта е изведена правната квалификация на депозираното искане за одобряване на вече изработения проект за изменение на ПУП-ИПР като такова по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изрично е посочено и в заповедта, и в предходно издадените релевантни документи, че проектът за изменение на регулационния план е изработен върху одобрена със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта, съгласно изискванията на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Поради това, противно на твърдението на касатора, в заповедта са посочени изложените по-горе факти и в съответствие с тях искането е квалифицирано изрично като такова по чл. 143, ал. 2, т 2 от ЗУТ. Волята на административния орган е ясно изразена – изменението на плана за регулация е поискано, разрешено и одобрено поради това, че имотните граници на [ПИ] според одобрената със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта не съвпадат с регулационните граници на УПИ І- 948,1755,2003, одобрен със заповед РД-09-50-194/25.03.2004 г. на Главния архитект на София. Следва да се добави и, че със заповедта за допускане изработването на проект за изменение на плана, разработката е допусната по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което при провеждане на процедурата по одобряването на проекта органът е обвързан от това основание. Поради изложеното, в акта са посочени пълно фактическите и правните основания за издаването му, а решението не съдържа допълване или заместване на волята на административния орган. Нищожност на оспорения административен акт поради липса на компетентност на издателя му не е налице. Според касатора проектът за изменение на ПУП-ИПР създава нов [УПИ], който не е съществувал преди това — следователно, това не е привеждане, а разделяне на общия УПИ, без съгласие на всички собственици, представляващо предпоставка за валидност производството. При липса на такова съгласие административният орган няма процесуална компетентност да одобри изменението (чл. 146, т. 1 АПК – акт, издаден от некомпетентен орган или при липса на материална предпоставка). Компетентността на кмета на общината да издава административни актове от вида на процесния произтича пряко от законовата разпоредба на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, според която подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината. В процесния случай хипотезата на тази разпоредба е налице. Наведеният от касатора аргумент за евентуална липса на конкретни предпоставки в случая може да бъде основание за материална незаконосъобразност на оспорения акт, но няма характера на порок, водещ до неговата нищожност, поради липса на компетентност на издателя му. На следващо място в касационната жалба се изтъква, че съдът неправилно е приел, че наличието на одобрена кадастрална карта автоматично позволява на органа да следва нейните граници и да създава нови УПИ. Напротив, разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ задължава органа да съобрази регулационните граници с одобрените кадастрални /имотни/ граници. Кадастралната карта отразява състоянието на недвижимите имоти и сгради такова, каквото е фактически материализирано и ПУП се привежда в съответствие с това действително положение по реда на чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ. В тази хипотеза, при условията на обвързана компетентност, се извършва само преценката дали с изработения проект за изменение на плана регулационните граници на засегнатите имоти са приведени в съответствие с тези, нанесени в одобрената кадастрална карта. При преценката е без значение дори дали в кадастралната карта е допусната грешка или не, след като картата е одобрена, тъй като нейното оспорване е предмет на отделно нарочно предвидено производство. Условията за допускане на изменението на плана в тази хипотеза са наличието на влязъл в сила регулационен план и настъпила в последствие промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или нейно изменение, при което се установява разминаване между регулационната и кадастралната граници. В случая от доказателствата, включително приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза се установява, че отразените нови регулационни граници, чрез образуваните нов УПИ ХV-6095 - „за ЖС“ по имотните граници на ПИ с идентификатор № [номер] и остатъчен УПИ І- 948, 1755, 2003- „за ЖС“ следват кадастралните граници на ПИ с идентификатор № [номер] по действащата кадастрална карта. Поради това одобрената през 2020г. кадастрална карта е основание за изменение на устройствения план (план за регулация), одобрен със заповед № РД-09-50-194/25.03.2004 г. Фактическите установявания съответстват на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и изводът на първоинстанционния съд, обосноваващ материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Правилно е прието и, че основанията при които могат да се изменят действащите подробни устройствени планове по реда на чл. 134 от ЗУТ са изброени алтернативно. Съгласието на всички собственици е предвидено в ал. 2, т. 6 на разпоредбата, която представлява самостоятелно основание за изменение на плана. В случая не са налице фактически основания за приложение на тази норма, а в хипотезите по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съгласието на заинтересованите лица, собственици на съседни имоти и притежаващи права в тях не е необходимо. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената от ответниците претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция, на първия ответник - кмет на район „Студентски“, Столична община, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична община сумата от 60 /шестдесет/ евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, а на ответниците П. Х. Д. и Х. Й. Д., следва да заплати поотделно, доказано направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 350 /триста и петдесет/ евро с включено ДДС, при липса на основателност на направеното от касатора възражение за прекомерността им, тъй като са в размер значително по-нисък от предвидения за този вид дела. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,