Решение № 13416 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14745/2018 г.

Решение № 13416 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14745/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Агро Маркс" ЕООД със седалище гр. Плевен, представлявано от управителя Х. Тодоров, срещу решение № 658/1.11.2018 г., постановено по адм. дело № 829/2017 г. на Административен съд – гр. Плевен, с което е отхвърлена неговата жалба срещу неоснователно бездействие на служител от Общинска служба "Земеделие" /ОС3 гр. Долна Митрополия по приемане на заявление за подпомагане вх. № 18224966/13.04.2016 г., в частта за земите, в които подаденото от дружеството заявление за подпомагане за стопанската 2015 г. / 2016 г. не е прието, поради съобщение в системата за фатална грешка - липса на правно основание. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Йончева, поддържа жалбата. Ответникът - Началникът на Общинска служба "Земеделие" – гр. Долна Митрополия не изпраща представител. В писмено становище, чрез юрк. И. Данов оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че правилно съдът е приел, че в конкретния случай искането на "Агро Маркс" ЕООД, с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, въвеждаща изискванията на ЗСПЗЗ и ЗИД на ЗСПЗЗ, правилно не е било прието в първоначалния му вид, поради тава, че служителите на Общинска служба "Земеделие" са длъжни да не приемат заявления, в които фигурират пасища, за които заявителите не притежават съответния брой животни и отчитайки обстоятелството, че след отстраняване на констатираните нередности подаденото на 27.06.2016 г. заявление е било прието. Счита, че този извод е достигнат след анализ на относимите към случая разпоредби от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 5 от 27.02.2009 г., съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от която заявяване за подпомагане на постоянни или временни пасища се извършва при спазване на гъстота от минимум 0, 15 животинска единица (ЖЕ) на хектар и законовата процедура за подаване, приемане и обработване на заявленията за подпомагане е разписана в разпоредбата на чл. 32 от ЗПЗП, в която са посочени правомощията на общинските служби по земеделие. Последните са ограничени в рамките на системата по чл. 31 от ЗПЗП, като ИСАК е специализиран софтуер и по смисъла на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП общинските служби по земеделие и техните служители не могат да се отклоняват от условията за реда за достъп и ползване на системата, определени от МЗХГ. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда чл. 257 АПК и е образувано по жалба на настоящия касатор, двукратно уточнена с молби, против "действията във връзка с регистрацията на заявление за подпомагане с вх. № 18224966/13.04.2016 г., подадено от "АГРО МАРКС" ЕООД, т. е. неизвършване на фактически действия, които служител на Общинска служба "Земеделие" – гр. Долна Митрополия е бил длъжен да извърши по приемане на заявлението за подпомагане за стопанската 2015/2016 г.", като оспорващото дружество твърдяло, че при подаване на заявлението системата е дала "фатална грешка", изразяваща се в това, че заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание (слой "Правно основание за ОПФ/ДПФПЗП"), при надвишение с площ от 697, 18 ха. С Определение № 1348 от 15.11.2017 г. съдът оставил жалбата без разглеждане, което /прекратително/ определение -с Определение № 103 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13930/2017 г. е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Указанията били, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган по регистриране на заявление, в резултат на което не е стартирана административна процедура по разглеждането му и по постановяване на благоприятен или неблагоприятен административен акт, който би могъл да бъде предмет на оспорване, поради което защитата на дружеството може да бъде реализирана единствено по реда на чл. 256 и чл. 257 АПК, който ред на защита е срещу неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Посочено било и че такива са действията по приемането на заявлението по подпомагане и че на основание чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП - ред. ДВ, бр. 40 от 2014 г. - приложима за процесния период), кандидатите за подпомагане подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, като правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните и съгласно ал. 4, общинските служби по земеделие проверяват представените им заявления за подпомагане за наличието на правно основание по ал. 1 за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане, чрез специализирания софтуерен продукт по ал. 3, като общинските служби по земеделие не въвеждат информацията съгласно чл. 32, ал. 4 в системата по чл. 31, ал. 1 за заявените за подпомагане земеделски площи, за които не бъде установено правно основание за тяхното ползване и когато ползвателят на земята не е направил вноската по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В изпълнение на тези указания съдът разгледал жалбата по същество. Съдът събрал относимите доказателства и установил, че с уведомително писмо за одобрение изх. № 01-2600/102 50 от 23.10.2013 г. дружеството е одобрено по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., като са одобрени естествени ливади - 711, 32 ха по АП06 и 40, 71 ха по АП08 и че за същите площи е поет петгодишен ангажимент за поддържане на добро стопанско състояние чрез косене по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., като земите, които обработва дружеството, са собственост на община Плевен, която му ги е отдала под наем- с оглед приложените договори за наем. На 13.04.2016 г. дружеството направило опит да подаде заявление за подпомагане за кампания 2016 г., за което е стартирана проверка, показала наличие на фатална грешка - "Заявили сте участие по мярка, чиито предварителни административни проверки не са приключили", с посочване на данни и за други грешки/ фермерски блокове без физически блок за 57 БЗС, заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание - за 66 парцела, заявена недопустима култура в ОПФ/ДПФ - 89 парцела, налице са и детайли за предупреждения - над 0, 05 ха от БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация - за 59 БЗС/. На 14.06.2016 г. отново е стартирана проверка по подаденото заявление, която пак показала наличие на фатална грешка-че заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание /слой правно основание ОПФ/ДПФ-ПЗП/и че надвишаването е с площ 697, 18 ха, с детайли за други грешки – "заявили сте направление от мярка 214 и не са декларирани предоставянето на договор и/или анекси с контролиращо лице, което за текущата година е задължително". Констатирал и, че след подаване на сезиращата го жалба срещу бездействието на административния орган, на 27.06.2016 г. е подадено изменено заявление за подпомагане за кампания 2016 г., в което е посочена грешка - не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство" спрямо декларираните от предходната година и че в таблицата към него декларираната площ през кампания 2015 г. е 752, 13 ха, през кампания 2016 г. - 40, 71 дка. Най-сетне установил –от нарочна справка /л. 197 от делото/, че дружеството притежава 1 бр. говедо в животновъден обект № 5884-0051, което е на възраст над 24 месеца, както и че при подаването на последното /от 27.06.2016 г. /заявление, е приложено обяснение от управителя на дружеството, че не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство" от АЕП 2014- спрямо декларираните предходната година, тъй като програмата не позволява да се приключи поради "фатална грешка". Предвид на тези фактически установявания, с обжалваното решение АС - Плевен отхвърлил искането на оспорващия, прието от ВАС за предявено по реда и на основание чл. 257, ал. 1 от АПК. Развил съображения, изведени от чл. 41, ал. 1- 5 от ЗПЗП в приложимата редакция /ДВ, бр. 12/2015 г. /, препращащи към наредбата по чл. 32, ал. 5, която е Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от тази наредба, че заявяване за подпомагане на постоянни или временни пасища се извършва при спазване на гъстота от минимум 0, 15 животинска единица (ЖЕ) на хектар, както и дефиницията в § 1, т. 6, букви "а" от ДР на Наредба № 5 за "животинска единица" - единиците, определени в Приложение II "Коефициенти на преобразуване на животните в животински единици, посочени в чл. 9, параграф 2" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ОВ L, бр. 227 от 31 юли 2014 г.), както следва: а) бикове, крави и други животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над две години и животни от семейство коне на възраст над шест месеца – 1, 0 ЖЕ. И тъй като в неоспорената справка/ л. 197 е посочено, че притежаваното от дружеството 1 бр. говедо е над 24 месеца, следователно съответства на 1 ЖЕ, съдът извел решаващ извод, че дружеството притежава пасищни селскостопански животни в размер на 1 ЖЕ, а съобразно УП за одобрение то е поело ангажимент по мярка 214 по отношение на 752, 03 ха затревени площи /мери и пасища/ и наличието на 1 ЖЕ не може да изпълни изискванията на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 5 в приложимата редакция /както и на ЗИД на ЗСП33 относно цялата тази заявена площ, която дружеството е длъжно и се е опитало да заяви за подпомагане през 2016 г., с оглед на което приел, че е налице фатална грешка, състояща се в надвишаване на допустимата площ с правно основание с 697, 18 ха. По тези съображения обосновал извод, че не е налице неоснователно бездействие на сезирания орган и отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК/отм/, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Трайно в практиката си ВАС приема, че производството по чл. 257 АПК се развива при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Т. е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компетентност, тъй като правомощието е едновременно право и задължение. Необходимо е настъпването на юридическите факти, предвидени в хипотезата на правната норма, при които административния орган бездейства, вместо да изпълни правомощието си по закон. При доказване от страна на ищеца в производство по чл. 257 АПК настъпване на предвидените в хипотезата на правната норма юридически факти, съдът следва да осъди с решението си административния орган да изпълни правомощието си. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е преценил наличието на "фатална грешка", която не позволявала заявлението да бъде приключено и подадено за обработка към ДФЗ. Твърдението, че приложимите правни норми не са издирени и приложени в цялост, е неоснователно.