Решение № 65 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16396/2009 г.

Решение № 65 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16396/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Станислава Атанасова Богданова от гр. София срещу заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД-15-1015/13.11.2009 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265/10.11.2009 г. и поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Богданова считано от 13.11.2009 г., за изпълняваната от нея длъжност "държавен експерт" в Отдел "Еднолични търговски дружества и анализи" ("ЕТДА") в Дирекция "Търговски дружества с държавно участие" (Д "ТДДУ") в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Разпоредено е да и се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие, по чл. 106, ал. 4 от ЗДС. Недоволна от заповедта, Богданова я обжалва. Твърди, че тя е съкратена по време на ползване на неплатен отпуск за отглеждане на малко дете до 3-годишна възраст. Освен това, от съдържанието на представената по делото писмена молба от нея на 18.05.2010 г. може да се извлече извод за твърдение за липса на съкращаване на длъжността й. При сравняване функциите на двете дирекции - "ТДДУ" съгласно Устройствения правилник (УП) на Министерството в сила от 13.06.2006 г. и на Дирекция "Управление на собствеността и държавно участие" (Д "УСДУ"), съгласно УП в сила от 13.11.2009 г., повечето от половината от тях са запазени без промяна. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което не е била на работа. Ответникът, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, че жалбодателката е заемала описаната по-горе длъжност в структурата на МЗХ, Д "ТДДУ", О "ЕТДА". С ПМС № 265/10.11.2009 г. за приемане на УП на МЗХ и създаване на областни дирекции "Земеделие", е извършено преструктуриране на администрацията на МЗХ. Д "ТДДУ" е заличена, като с чл. 27 от УП, в сила от 13.11.2009 г. е създадена Д "УСДУ". Функциите и задачите на старата Д "ТДДУ", описани в т. т. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 12 и 14 от стария УП са съответно пресъздадени като такива на новата Д "УСДУ" в т. т. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 3, 14 и 13 от новия УП. В същото време, неоспорено е твърдението на процесуалния представител на министъра, че функциите на съществувалата до 13.11.2009 г. Д "ТДДУ", с общо 17 щатни бройки, от които 4 за "държавен експерт", са възложени за изпълнение на Отдел "Държавно участие" в новата Д "УСДУ". Последният е с численост 11 щатни бройки, от които 3 - за "държавен експерт". Видно от доказателствата по делото, на 6.02.2007 г. жалбоподателката е родила дете Богдан. В тази връзка, по нейни молби е ползвала отпуск по бременност и раждане (вж. заповеди № № РД-15-0-614/18.05.2007 г. и РД-15-0-1896/5.12.2007 г.) до 6.02.2009 г. и за гледане на дете до 2-годишна възраст (заповеди № № РД-15-0-1789/8.11.2007 г. и РД-15-0-1897/5.12.2007 г.) - до 6.02.2009 г. включително. По нейни молби, със заповеди № № РД-15-0-143/17.02.2009 г. и РД-15-0-1325/18.08.2009 г., на Богданова е разрешено ползването на платен и неплатен годишен отпуск общо до 31.12.2009 г. От така установеното от фактическа страна се установява, че обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган - министъра на земеделието и храните, който е орган по назначението на жалбодателката. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба - т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл. Доводът за издаване на заповедта в нарушение на материалния закон е неоснователен. От събраните по делото доказателства е видно, че в дирекцията, където е работила Богданова е извършено съкращаване на служителите. Общо бройката им е намалена с 6 такива, а "държавните експерти" са намалени с 1. Обстоятелството, че посочените функции на старата Д "ТДДУ" са запазени и се изпълняват от новата Д "УСДУ" не означава, че липсва съкращаване. За такава липса може да се говори само в случаите, когато функциите и задълженията на длъжността, изпълнявана от съкратения служител са запазени, като е запазен и техния брой. В случая е видно, че бройката "държавни експерти" е намалена с 1, а за запазване функциите и задълженията на длъжността не се представиха доказателства. Неоснователен е и втория (всъщност основен) довод на жалбоподателката - че е нарушен законът, тъй като тя е уволнена по време на ползване на отпуск за гледане на малко дето. Видно от представените доказателства, към момента на издаване на обжалваната заповед, Богданова не е била в такъв отпуск, а е ползвала остатъците от платения й и разрешен неплатен отпуск. Съществено в случая е и обстоятелството, че случаите на закрила на държавния служител, както са уредени в чл. 107б от ЗДС, не включват такава при ползване на разрешен платен и неплатен отпуск. Съгласно чл. 107б, ал. 1, от ЗДС, служебното правоотношение на държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде прекратено само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДС, а на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от с. з. не може да бъде прекратено и то с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро. При Богданова не са налице посочените обстоятелства, които не дават право на органа по назначаване да прекрати служебното й правоотношение. Съгласно цитирания текст от ЗДС закрилата, предоставена нормативно на служители - майки с малки деца, ползващи разрешен отпуск, не е аналогична на предоставената такава по чл. 333 от Кодекса на труда. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,