Решение № 5646 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8855/2015 г.

Решение № 5646 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8855/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 3440 от 18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 5128 от 2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 011208543/30.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 111/17.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства и не е взел предвид заключението на вещото лице по СсчЕ, установяващи реалното извършване на спорните доставки. Намира, че мотивите на съда са в противоречие с цитираната практика на СЕС, съобразно която кадровата и материална обезпеченост на доставчиците не би могла да е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция" ОДОП" - С., чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 011208543/30.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 111/17.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, с която за д. период м. 12.2010 г. на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и [фирма], като са начислени и следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е повторна след отмяна на предходния РА от решаващия орган в частта на установените задължения по ЗДДС за д. период м. 12.2010 г. В хода на производството приходните органи са приели, че ангажираните доказателства не установяват кадровата и материална обезпеченост на доставчиците за извършването на спорните доставки, въз основа на което е формиран извод, че те не са реално извършени. Това заключение е възприето и от първоинстанционния съд след анализ на събраните доказателства, относими към предходните доставки по веригата, в резултат на който не са кредитирани представените договори и приемо- предавателни протоколи за преките доставки. Решаващият състав е счел, че обективните данни сочат за наличие на данъчна измама, поради което с РА законосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на ревизираното дружество. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решението е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че формираните от съда изводи не са обосновани от съвкупния анализ на събраните доказателства и не са съобразени с тълкувателно приложимите поради сходство на фактическия състав решения на СЕС. З. да възникне правото на приспадане на данъка за доставки на стоки, Директива 2006/112 не изисква да бъде доказано прехвърлянето на правото на собственост по предвидените от националното право на държавите членки форми, а само да бъде прехвърлено правото на разпореждане с вещта като собственик - Решение по дело С- 78/12. Досежно движимите вещи нормата на чл. 78 от ЗС също не обвързва придобиването на правото на собственост върху тях с принадлежността на това право в патримониума на прехвърлителя, а определя като релевантно придобиването на владението върху вещта по възмезден начин, на годно правно основание и при липса на знание у приобратеталя, че придобива от несобственик. По аргумент от чл. 70, ал. 2 ЗС добросъвестността на владелеца се предполага, с оглед на което в тежест на органа по приходите е да опровергае цитираната законоустановена презумпция. Именно в същия логически контекст са и разясненията на СЕС във връзка с поисканите тълкувания на разпоредбите на Директира 2006/112, регламентиращи правото на приспадане на данъчен кредит. В Решението по дело С- 18/13 г. изрично е подчертано, "че само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама." Съобразно т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, в хипотезите, при които доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган /т. 53/. Това разбиране е застъпено и в т. 61 и т. 62 от Решението на СЕС по обединени дела С- 80/11 и С- 142/11, съобразно които "данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице." В своята практика ВАС многократно е посочвал, че при преценката за наличието на право на приспадане на данъчен кредит на изследване подлежи единствено пряката доставка, по която субективното право се претендира, но не и предходните доставки по веригата. В случая единствено констатираните несъответствия в документите, относими към предходните доставки, са мотивирали както приходните органи, така и първоинстанционния съд да приемат, че преките доставки не са действително осъществени. Тези противоречия обаче биха били релевантни само ако сочат, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Противно на немотивираното заключение на съда в този смисъл, доказателства за недобросъвестност на получателя не се събрани в хода на ревизионното и съдебното производство. При наличието на представени договори с издателите на спорните фактури, двустранно подписани приемо - предавателни протоколи, обективиращи изявления за предаването на стоките от доставчиците на получателя, кореспондиращи с писмените обяснения на преките и на предходния доставчик, договори между тях, фактури, стокови разписки и скица на склад, находящ се в [населено място], [улица] необосновано решаващият състав е приел, че не е установена материалната обезпеченост за извършването на преките доставки. Такъв извод не следва и спрямо транспортните услуги във връзка с доставките на фактурираните строителни материали при наличието на представените при първоначалната ревизия пътни листи, издадени от [фирма], притежаващо тежкотоварен автомобил марка "Мерцедес" 809, посочен в договорите с доставчиците. Коментираните несъответствия досежно фамилията на водача на тежкотоварния автомобил не сочат към знание на получателя за измама, след като по силата на изрична клауза в договорите за доставка, задължението за осигуряване на транспорта на стоките до строителните обекти на получателя в [населено място] е поето от доставчиците. Несъобразена от първоинстанционния съд е останала и констатацията на експерта по проведената ССчЕ за кадровия потенциал на преките доставчици да извършат спорните доставки, която наред със събраните доказателства за прехвърляне на правото на разпореждане с транспортираните до строителните обекти в [населено място] вещи като собственик от издателите на спорните фактури на получателя и последващото им използване за целите на извършените от него облагаеми доставки обосновават извод за установеност на тяхното реално извършване. При липсата на обективни данни, че ревизираното дружество е знаело, че с тези покупки участва в част от измама с ДДС или, че то не е положило грижата на добър търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ, вземайки всички разумни мерки за да избегне участието си в данъчна измама, незаконосъобразно решаващият състав е приел, че следва да му се откаже право на приспадане на данъчен кредит за тях. Достигайки до този извод и отхвърляйки жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него, постановено друго, с което РА в тази му част бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да бъдат присъдени осъществените в първоинстанционното и настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1575 лв. В този размер не се включва договореното за касационното производство съобразно договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение, поради липсата на доказателства за неговото заплащане. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение