Решение № 9124 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2018 г.

Решение № 9124 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на З. Б. Б. и К. Б. Б. и Кмета на О. С. З., срещу Решение № 364/20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 346/2017 г. по описа на Административен съд - С. З., с искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се потвърди оспорената заповед. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът в процеса - "А." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. Загора, представлявано от управителя Е. Х. Е., не се представлява. Чрез писмена молба от 11.06.2018 г. на пълномощника адв. Даскалов, отново се оспорват жалбите, поддържа се депозираното за предходното с. з. становище за правилност и обоснованост на съдебното решение, което се иска да бъде оставено в сила, като се присъдят и разноски по делото, съгласно приложения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Сочи като краен извод, че последваща отмяна на някои от строителните книжа, не води до незаконност на строежа, построен през 2004 - 2005 г. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок от надлежни за производството страни, насочени срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Оспореното решение е постановено след като с решение по реда на отмяната - № 8622/4.07.2017 г., по адм. дело № 3655/2017 г., (подписано с две особени мнения), петчленен състав на ВАС е отменил решение № 12302/15.11.2016 г. по адм. дело № 5487/2016 г. на ВАС, Второ отделение и е върнал делото на АС-С. З. за ново разглеждане, при спазване на дадените указания. С постановения повторно съдебен акт, по жалбата на "А." ЕООД, е отменена като незаконосъобразна Заповед № 10-00-1271/5.06.2015 г., издадена от Кмета на Община - С. З., с която на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, е разпоредено на дружеството да премахне незаконен строеж от пета категория - "Месопреработвателно предприятие - преустройство на съществуваща сграда със застроена площ от 68.40 кв. м и изграждане на пристройка към нея, със застроена площ 355.03 кв. м", находящ се в УПИ I-320, в кв. 6518 по плана на гр. С. Загора, изпълнен от "А." ЕООД. Съдът е приел като установено по делото, а и не е спорно между страните, че процесният строеж е изграден в периода 2004 г. - 2006 г., на база Разрешение за строеж № РС-И 485/26.07.2004 г. и одобрени инвестиционни проекти към него, въведен в експлоатация с Удостоверение № Уве-И 450 на 27.12.2006 г. Въз основа на тези данни от фактическа страна е направил извода, че наличието на строителни книжа към момента на извършването на строежа предполагат неговата законност, затова и последващата отмяна на строително разрешение (с Решение № 266/5.12.2011 г., постановено по адм. дело № 148/2011 г. по описа на Административен съд-С. З.), не прави строежът незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който да подлежи на премахване. Решението следва да бъде оставено в сила. Касационните жалби, по наведените в тях отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост, следва да се оставят без уважение. Законността на строежа се преценява към момента на неговото извършване. Съдът правилно е посочил в тази връзка, че към датата на започване и завършване на строежа, е имало надлежно издадени и одобрени строителни книжа, съобразно които е осъществено строителството. Административният орган, в лицето на Главния архитект на О. С. З., е преценил при разглеждането на представените документи, че е налице надлежно учредяване на право на строеж, както и, че представените строителни книжа отговарят на законовите изисквания, което го е мотивирало да одобри инвестиционния проект и да издаде разрешението за строеж. Липсва негативна реакция и от страна на органите на РДНСК, извършващи по закон служебна проверка на строителните книжа. В този смисъл, възложителят на строежа е реализирал същия при наличието на всички законови предпоставки за това. А след въвеждането на строежа в експлоатация през 2006 г., одобреният инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж са изпълнили своята роля и нямат каквото и да е отношение към вече въведения в експлоатация строеж. Именно затова е правилен изводът на съда, че наличието на строителни книжа към момента на започването на строежа и неговото завършване, определят неговата законност. Последваща отмяна на строителни книжа, не води до незаконност на обекта и административният орган, като е постановил премахването им, е приложил неправилно материалния закон - гореизложеното с основание е мотивирало съда да приема, че в конкретния случай не е налице "незаконен строеж" по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което и същият не подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ. Настоящият състав намира за правилен този извод на първоинстанционния съд и споделя напълно мотивите на оспореното решение, в което обосновано е прието, че административният орган неправилно е приел в обжалваната Заповед № 10-00-1271 от 5.06.2015 г., че обектът е незаконен, като такъв без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Същото е посочено и в цитираното вече Решение № 12302/15.11.2016 г. по адм. дело № 5487/2016 г. по описа на ВАС, Второ отделение, относно законността на строежа. Що се отнася до участниците в процеса, при повторното разглеждане на делото съдът е бил обвързан от указанията на петчленния състав на ВАС, но в производствата по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи, страни са административния орган - издател на акта и адресатът на същия - т. е. собственика или извършителя на строежа, в чиято правна сфера тази заповед интервенира. Това изрично, ясно и категорично е посочено в определение № 5468/22.04.2014 г. по адм. дело № 4440/2014 г., приложено на л. 18 по адм. дело № 384/2015 г. на АС-С. З., в който смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика по този род дела. С оглед изхода на делото, основателно е направеното искане от страна на ответника по касационните жалби за присъждане на направените разноски по делото. Същите са в размер на 1500 лв. - възнаграждение за процесуално представителство за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.02.2018 г. и представения по делото списък на разноските, претендирани своевременно и надлежно доказани като реално заплатени. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,