Решение № 6066 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ А. С. Екотуризъм , чрез пълномощник адвокат Г. Янев, против решение 2358 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело 108/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение 01/312/03033/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8479#18/ 22.12.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон, както и при липса на мотиви по повдигнати в жалбата въпроси. Претендира се отмяна на съдебното решение, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. С касационната жалба се прави и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител с молба от 13.05.2024 г. взема становище по касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. В представеното пред съда искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) се поставят следните въпроси: 1.Кой е приложимия регламент по отношение на програмен период 2007-2013 г.? 2.Ако приложим е Регламент 1698/2005 то кой е приложимия регламент по отношение на размера на подлежащата за възстановяване помощ за ПРСР2007-2013 г., Регламент 65/2011 или Регламент 640/2014? 3.Ако приложим е Регламент 1698/2005 то т.64 от преамбюла и съответно чл.74, ал.3 от регламента допуска ли национална правна уредба като чл. 20а, ал. 5; чл. 27 от ЗПЗП, параграф 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, които определят ДФЗ като втори управляващ орган на ПРСР 2007-2013 г. съвместяващ функциите на акредитирна разплащателна агенция и управляващ орган на програмата? 4.Ако приложим е Регламент 640/2014 то допуска ли чл. 35, ал. 3 от същия национална правна уредба, като т.30 от Правилата определяща размера на подлежащата на възстановяване помощ, без да се отчете системността на извършената нередност? 5.Допуска ли чл. 5 от ДФЕС налагане на 100 % финансова корекция за неизпълнение на част от един индикатор, при положение, че в програмата са залегнали като задължение за бенефициентите няколко различни индикатора, както е предвидено в приложената т. 30 от правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна помощ? По така направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна с конкретно поставенияте от процесуалния представител на касационния жалбоподател въпроси, намира следното: Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. В конкретния случай с част от поставените въпроси касаторът е поискал фактическата обстановка по спора да бъде съотнесена към прилагането на Регламент/ЕО/ 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. Настоящият състав приема, че по делото не са налице предпоставките за сезиране на СЕС, тъй като посочените конкретни норми от Регламент/ЕО/ 1698/2005 не са част от действащото право на ЕС, защото считано от 01.01.2014 г. същия регламент е отменен, като тази дата предхожда датата на сключване на процесния административен договор на бенефициера с ДФЗ (08.10.2014г.). По поставения въпрос свързан приложението на Регламент 640/2014 настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 35 § 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета е транспонирана в националното законодателство и е възпроизведена в разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. Нормите на вътрешното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно тяхното приложение и тълкуване спрямо нормите на ЕС. В обобщение на изложеното настоящият състав счита, че нито един от въпросите по искането за отправяне на преюдициално запитване не е необходим за правилното решаване на делото. Затова искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ А. С. Екотуризъм против решение 01/312/03033/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8479#18/ 22.12.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е определена финансова корекция в размер на 137 028,21 лв. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на предвидената от закона форма и на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Не е констатирал да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство, приключило с издаването на оспореното решение за налагане на финансова корекция. Приел е, че същото е издадено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка е посочил, че материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли са възприетите основания за извършването й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция, като се е мотивирал, че в случая е налице основание за налагането й, както и, че размерът й е правилно определен. Изложени са мотиви, че в случая в съответствие и при прилагането т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП от ПРСР 2007 2013г., с оспореното решение правилно е определена финансова корекция в размер на 100 % за неспазване на заложени в одобрения бизнесплан параметри по отношение на реализираните приходи от подпомаганата дейност, които са под 20 % от заложените в одобрения бизнесплан приходи. Съдът не е споделил доводите на жалбоподателя, че показателите за икономическа жизнеспособност на проекта са прогнозни финансови показатели, тъй като съгласно т.4.18 от сключения между страните договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Изложено са конкретни и мотиви и защо съдът приема, че не е изтекла давността за образуване на процесното производство. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Благоевград е извел правилни правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за липса на материална компетентност на издателя на решението за налагане на финансова корекция. Настоящият състав счита възражението за неоснователно, предвид разпоредбите на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ във вр. с чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, на който правилно се е позовал и първоинстанционният съд. С оглед на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл.11а, ал.1, т.10 (изм.) от ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. и 2014 2020г. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като според чл. 20а, ал.5 от ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция. Несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете и при условията и в съответствие с одобрения проект. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изгладил, оборудвал и обзавел Къщи за гости петно А и петно Б в гр. Хаджидимово, като инвестицията е функционираща и към момента. Но със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 29/2008 г. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години (2016г., 2017 г. и 2018г.) изпълнението на бизнес плана като приходи от дейността е 9.33 % (според изчисленията в оспорвания административен акт) и 8.56 % (според вещото лице), но и в двата случая под 20%. В случая е налице установеното от административния орган нарушение по т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/2008 г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Неоснователно е и възражението на касатора, че не следвало да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013г. Правилата са издадени на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Последните са коментираните в първоинстанционното и настоящото решение законови и подзаконови разпоредби. А Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. 14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020г. по адм. дело 8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора. Съдът е извършил и подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т.30 от Правилата, като в настоящият случай органът правилно е определил размерът на подлежащата за възстановяване сума на 100% от предоставената финансова помощ по договора 137 028,21 лева. Неоснователни са възраженията, че с решението си първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, и което според касатора е основание за отмяна на съдебното решение. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец, каквито твърдения се правят от касатора, това не значи априори неизпълнение на процесуалните задължения на съда, защото задължението му е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. ЕТ А. С. Екотуризъм следва да бъде осъдена да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 150 лева, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,