Решение № 4860 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3479/2015 г.

Решение № 4860 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3479/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Кристина Емилова Шикерова, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Тошев, против решение № 444/27.01.2015 г. по адм. дело № 5374/2014 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/, СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Павлов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кристина Емилова Шикерова, срещу Заповед № РД-30-38/17.04.2014 г. на директора на Д "ОбСК", СО, с която по отношение на същата, като извършител, е наредено премахването на незаконен строеж: "Сграда-КПП", находящ се в УПИ II-1344, кв. 22 по плана на гр. София, в. з."Малинова долина-герена", на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при делегирани правомощия от кмета на СО, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда предмет на оспорената заповед е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДРЗУТ, извършен от оспорващата през 2013 г. без редовно издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Отхвърлил е оплакванията на Шикерова, че строежа е търпим, на основание § 16 от ПРЗУТ, като извършен "преди обнародване на ЗУТ", поради непредставяне на доказателства по този въпрос, каквито са поискани и допуснати с определение на съда от 15.10.2014 г. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото не е било спорно, че касаторът Шикерова е извършила процесния строеж, представляващ: "Сграда-КПП" в УПИ II-1344, кв. 22 на гр. София, в. з."Малинова долина-герена", без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Не е спорно и това, че, така както е описан в КА от 10.02.2014 г. и по заключението на приетата СТЕ, тази сграда представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДРЗУТ. Поради това правилен е извода на съда, че строежа, който е изграден от касатора и се намира във фаза "груб строеж", е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което директора на Д"ОбСК", СО е разполагал с делегирани правомощия по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издаде процесната заповед за премахването му. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради същественио нарушение на съдопроизводствените правила, поради пропуска на съда да установи нарушенията на органа при съобщаване на КА от 10.02.2014 г.; нарушение на служебното начало при събиране на доказателствата; неустановяване времето на извършване на строежа и съответно прилагане на някоя от хипотезие на § 16 от ПРЗУТ; Оплакването е неоснователно. Съставеният от служители при органа КА от 10.02.2014 г. е връчен със Съобщение изх. № 2/3200-122/10.02.2014 г. до постоянния адрес на касатора /стр. 21/, по пощата с обратна разписка на 12.03.2014 г., видно от датата на пощ. клеймо /стр. 28/, но пратката е върната като непотърсена. Изготвено е писмо от 18.02.2014 г. до касатора /стр. 23/, в което е описан същия този КА и е приложен. Писмото е изпратено по пощата, отново на постоянния адрес на касатора, съгласно § 4, ал. 2, изр. 1 от ДРЗУТ, а обратната разписка е неподписана /стр. 29/. Поради това органът е извършил съобщаване на КА, по реда на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДРЗУТ-чрез залепване на съобщението на недвижимия имот където е процесния строеж и на таблото за обявления в сградата на общината, удостоверено с подписа на две длъжностни лица /виж 2 бр. сл. бележки и КП на стр. 17 и 18/. Този ред на съобщаване е допустим и когато заинтересованото лице-касатора не е намерен на посочения от него адрес, какъвто е настоящия случай - § 4, ал. 2, изр. 2 ДРЗУТ /ред. Д. в. бр. 82/2012 г./. Не е нарушен принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 АПК. С определения от 05.06.2014 г, от 15.10.2014 г. и от 28.10.2014 г., съдът е дал указания и възможност на касатора, да посочи и представи доказателства по всички твърдения, в подкрепа на становището си по жалбата, вкл. да доведе свидетел, както и че не сочи доказателства, че строежа е извършен до 02.01.2001 г. -датата на обнародване на ЗУТ. Такива доказателства касаторът не е ангажирал пред решаващия съд. Същевременно от заключението на СТЕ се потвръждава приетото от органа време на извършване на строежа-2013 г. При тези данни съдът е изложил законосъобразни правни изводи, че строежа е нетърпим, поради неприложимост на § 16 от ПРЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗРЗИД на ЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение