Решение № 9097 от 9.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Петров срещу Решение 41/13.01.2021 г. на Административен съд (АС) - Бургас постановено по адм. дело 2127/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Петров срещу Заповед 8121К-8865/31.08.2020 г. на министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че първоинстанционният съд не е извършил пълна и цялостна проверка на административния акт, касаеща законосъобразността му, на всички основания по чл. 146 АПК, като е нарушил общия принцип на служебното начало. Съдът неправилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел незаконосъобразни правни изводи. Твърди, че не е извършил твърдените в мотивите на оспорваната заповед нарушения на служебната дисциплина спрямо А. Мишев и по делото нямало доказателства за извършването им. С издаването на заповедта министърът е нарушил презумпцията за невиновност, предвид липсата на влязла в сила осъдителна присъда. Оспорва изводите на съда, че оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Твърди и, че съдът не е взел предвид направените от него възражения в жалбата. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Дучева. Ответникът по касация Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар Ответникът по касация се представлява от юрк. Райкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът от фактическа страна е установил следното: Д. Петров е заемал длъжността разузнавач VI степен в група Противодействие на криминалната престъпност - Приморец на сектор Криминална полиция при 01 РУ - Бургас към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Бургас. Дисциплинарното производство срещу инспектор Д. Петров е образувано със Заповед 8121К-3799/18.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи по данни, съдържащи се в предложение 251р-4018/28.01.2020 г. на директора на ОДМВР Бургас, за съпричастност на служителя към действия, с които са причинени телесни повреди на задържано лице. Като фактическо основание е посочено, че на 04.12.2018 г., за времето от 13.00 ч. до 20.00 ч., при изпълнение на службата и функциите му във връзка със задържането на А. Мишев, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при транспортирането на последния от гр. Тополовград до гр. Бургас, в купето на служебен автомобил марка Опел модел Астра peг. [рег.номер на МПС] и впоследствие в гр. Бургас - в кабинет 55, в сградата на 01 Районно управление (РУ) - Бургас, находяща се на ул. Георги Кирков 15, инспектор Д. Петров заедно с други служители на 01 РУ при ОДМВР - Бургас, е нанесъл по тялото на А. Мишев множество удари с юмруци и палка, като нараняванията от тях са довели до физическото му увреждане - причинена е [диагноза], развила се на базата на [здравословно състояние]. Вследствие на побоя се е наложило извършване на животоспасяващо [наименование] лечение на Мишев. По случая е било образувано досъдебно производство 81/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - Бургас, по което инспектор Д. Петров бил привлечен като обвиняем за причинена средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за живота. Прието е, че извършеното от Петров представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР неизпълнение на разпоредбите на този закон ... (на чл. 85, ал. 1 ЗМВР) и чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазване па правилата па Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (нарушени т. т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от ЕК), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронваща престижа на службата, е предвидено дисциплинарно наказание уволнение. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО). От ДРО са изготвени Обобщена справка УРИ 251р-19278/12.06.2020 г. и Становище УРИ 251р-20045/19.06.2020 г. Направени са изводи, че не са събрани достатъчно доказателства за допуснато от инспектор Д. Петров дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР и е предложено дисциплинарното производство да бъде прекратено на основание чл. 209, т. 2 ЗМВР не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. След запознаване със справката Д. Петров е дал писмено обяснение рег. 251р-19923/18.06.2020 г. С писмо рег. 251р-20168/22.06.2020 г. по описа на ОДМВР Бургас материалите са изпратени до директора на дирекция Човешки ресурси в МВР. С резолюция от 03.07.2020 г. министърът на вътрешните работи е изразил несъгласието си с изводите направени от ДРО. Допълнително е приложил мотиви 8121р-11386/08.07.2020 г. Със Заповед 8121К-7847/08.07.2020 г. министърът на вътрешните работи е разпоредил събирането на допълнителни доказателства, като е определил и срок за това до 15.07.2020 г., който в последствие е удължен до 31.07.2020 г. От ДРО са изготвени Обобщена справка УРИ 251р-26887/31.07.2020 г. и Становище УРИ 251р-27502/05.08.2020 г. ДРО е приел, че не са събрани достатъчно доказателства, които да променят вече направения от него извод в предходните обобщена справка и становище. Променено е само основанието за прекратяване на дисциплинарното производство чл. 209, т. 1 ЗМВР деянието не е дисциплинарно нарушение. След запознаване със справката Д. Петров е дал писмено обяснение рег. 2518-27470/05.08.2020 г. Към дисциплинарното производство са присъединени и материали, събрани в хода на досъдебното производство. Събрани са и сведения от служители и други лица, както и медицински документи от лечебни заведения, свързани с лечението на А. Мишев. Дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е изготвил писмени мотиви рег. 8221р-14372/24.08.2020 г. На инспектор Дамянов е връчена покана за запознаване с мотивите на ДНО. Същият се е запознал с тях на 25.08.2020 г. и е дал писмени обяснения рег. 30236/26.08.2020 г. В хода на съдебното следствие съдът е разпитал свидетелите И. Петров и М. Иванов бивши служители на МВР и колеги на Д. Петров, относно факти и обстоятелства по задържането, транспортирането и отвеждането на А. Мишев от 01 РУ на ОДМВР Бургас. Посочил е, че не кредитира показанията им, поради тяхната заинтересованост от изхода на производството и съпричастността им към извършеното от Петров, както и поради противоречието им със събраните в административното производство гласни и писмени доказателства. Въз основа на така установените факти, съдът от правна страна, за да отхвърли жалбата на Д. Петров срещу оспорената Заповед 8121К-8865/31.08.2020 г. на министъра на вътрешните работи, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР и при съблюдаване на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Посочил е, че заповедта е мотивирана, като ДНО е изложил приетите за установени от него обстоятелства, при които е извършено нарушението и доказателствата за това, както и правното основание за нейното налагане. За неоснователни е приел възраженията на жалбоподателя, че към датата на издаване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство срещу Петров 18.02.2020 г. вече е бил изтекъл едногодишния срок от извършване на деянието, като е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 2, вр. чл. 209, т. 3 ЗМВР и чл. 195, ал. 3 с. з. Приел е, че заповедта е издадена и в съответствие с материалните разпоредби на закона. В тази връзка е изложил съображения, че изводите на ДРО, че Мишев си е самопричинил нараняванията по тялото, не кореспондират с доказателствата, вкл. заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза. Посочил е, че изводите на ДНО, че жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение са правилни, обосновани и съответни на установените в хода на административното производство факти и обстоятелства. Приел е, че безспорно се установява, че на пострадалия Мишев са били причинени описаните в медицинските документи телесни увреждания и че същите, с оглед останалите гласни и писмени доказателства, са причинени именно в посочения в оспорената заповед период от 13.00 ч. до 20.00 ч. на 04.12.2018г., при транспортирането му от гр. Тополовград до гр. Бургас, в купето на служебен автомобил марка Опел модел Астра peг. [рег.номер на МПС] и впоследствие в гр. Бургас - в кабинет 55, в сградата на 01 РУ - Бургас. Приел е за основателен и съобразен с установената в дисциплинарното производство фактическа обстановка, изводът на ДНО, че именно Д. Петров при изпълнение на службата и функциите му във връзка със задържането на А. Мишев, заедно с други служители на 01 РУ при ОДМВР Бургас, е нанесъл по тялото на А. Мишев множество ударни с юмруци и палка, като нараняванията с тях са довели до физическото му увреждане. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите за спора доказателства цялата дисциплинарна преписка по издаване на оспорената заповед, въз основа на които правилно е установил релевантната фактическата обстановка. Установените от съда факти се основават на събраните доказателства, който съдът е обсъдил. При правилно установени факти, съдът е извел и законосъобразни правни изводи, като противно на изложеното в касационната жалба, е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Изводите му са логични и последователни. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради което доводът в касационната жалба, че решението е необосновано, е неоснователен. Съвкупният анализ на доказателствата по делото води до достигнатия от решаващия съд извод за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на целта на закона. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са посочени в чл. 194, ал. 2 ЗМВР. Съгласно изричната разпоредба на чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, че на практика, приемайки за доказано описаното в заповедта деяние, с което се осъществява и състав на престъпление и оставяйки в сила тази заповед като правилна и законосъобразна, от министъра на вътрешните работи и от съда е нарушена презумпцията за невиновност. Макар и да е приобщил към административната преписка материали от воденото срещу Петров досъдебно производство, министърът на вътрешните работи, с процесната заповед, не се е произнесъл по това дали с поведението си Петров е осъществил състав на престъпление, за което му е повдигнато обвинение и същият е привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Преценката на административния орган се е свела до това дали поведението на Петров на 04.12.2018 г. при изпълнение на службата или функциите му във връзка със задържането на А. Мишев, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР. Дали е налице състав на престъпление ще се преценява в друго производство. Липсват каквито и да е доказателства за предубеденост на ДНО, каквито съображения са изложени в касационната жалба. Министърът на вътрешните работи подробно е мотивирал несъгласието си с изводите на ДРО. Изрично е посочил, че кредитира изложеното от Мишев в неговите сведения и показания, тъй като то се потвърждава от събраните медицински документи и от показанията на част от разпитаните свидетели близките на Мишев, които първи са констатирали здравословното му състояние след освобождаването му, и свидетеля М. Георгиев, който е бил настанен в една болнична стая с Мишев и който е дал показания за лично видяното от него по тялото на Мишев. Липсват каквито и да е доказателства, че нараняванията на Мишев, довели до влошаване на здравословното му състояние, са получени в периода между освобождаването му от 01 РУ - Бургас и прибирането му у дома. В хода на дисциплинарното производство са събирани доказателства и за проверка на тази възможна хипотеза. Събраните доказателства не сочат, че нараняванията на Мишев са настъпили след освобождаването му на 05.12.2018 г. Посоченият на страница 10 от заповедта период, с оглед изложените в заповедта мотиви от страна на ДНО, относно времето на извършване на дисциплинарните нарушения, е техническа грешка и не води до отмяна на заповедта само на това основание, като се сочи в касационната жалба. Правилно ДНО не е кредитирал показанията на колеги на Петров служители на 01 РУ Бургас, в частта дали над Мишев е нанесен побой. Правилно и съдът не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели Петров и Иванов, на които за същото дисциплинарно нарушение е наложено дисцисциплинарно наказание. Съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Това законово задължение в случая е изпълнено. Дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на Д. Петров са доказани. Съответни на доказателствата по делото са изводите на първоинстанционния съд, че категорично и по-безспорен начин по делото се е установило, че на пострадалия Мишев са били причинени описаните в медицинските документи телесни увреждания и че същите са причинени в посочения в оспорената заповед период от 13:00 ч. до 20:00 ч. на 14.12.2018 г. при транспортирането му от гр. Тополовград до гр. Бургас, в купето на служебен автомобил марка Опел, модел Астра, рег. [рег.номер на МПС] и впоследствие в гр. Бургас в кабинет 55 в сградата на Първо РУ Бургас. Доказана е съпричастността на касатора към извършването им, което е достатъчно за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Правилно решаващият съд е приел, че не приема за доказано приетото от ДРО, че А. Мишев сам си е причинил нараняванията по тялото, в резултат на което е увредил здравословното си състояние. Тезата на Д. Петров се опровергава от събраните доказателства. Поведението му в процесния период е в нарушение, както на законовите изисквания относно употребата на физическа сила и помощни средства, така и на посочените в заповедта норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК). С поведението си полицейският служител е накърнил престижа на службата, като поведението на Д. Петров е станало известно на граждани, държавни органи и структури извън системата на МВР. Деянието, извършването на което се установява от събраните доказателства, е от естество да засегне авторитета на полицейската институция, поради което е налице квалифициращия признак по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР уронване престижа на службата. При констатация за извършено тежко дисциплинарно нарушение, каквото е това по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР ДНО е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.