Решение № 8643 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2017 г.

Решение № 8643 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2017 г., II о., докладчик съдията Юлия Раева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Т. срещу Решение № 95 от 8.12.2016 г., постановено по адм. дело № 111/2016 г. на Административен съд - Т.. С обжалваното съдебно решение по жалба на М. И. Г. е отменена Заповед № 3-01-492/18.07.2016 г. на кмета на община Т., с която е наредено да бъде премахнат от М. И. Г. като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ строеж: "Масивна стопанска постройка", находящ се в УПИ V-623, кв. 24 по плана на с. М., община Т.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество отхвърляне на жалбата срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. Претендира разноски пред двете инстанции, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. От ответника не е постъпил писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените от касационния жалбоподател основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Заповед № 3-01-492/18.07.2016 г. на кмета на община Т., с която е наредено да бъде премахнат от М. И. Г. като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ строеж: "Масивна стопанска постройка", находящ се в УПИ V-623, кв. 24 по плана на с. М., община Т.. За да отмени административния акт, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и административният акт е незаконосъобразен поради наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Решението е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правилен извод, че е оборена констатацията на административния орган за недопустимост на процесния строеж по действалите по време на извършването му строителни правила и нормативи. Съдът обосновано е приел, че процесният строеж е бил изграден и е съществувал преди 5.09.1941 г. Видно от съдържанието на Нотариален акт № 56, т. II, р. 824, д. 264 от 5.09.1941 г. относно покупко-продажба на недвижим имот - дворно място, в което се намира процесният строеж, към датата на сключване на сделката процесният строеж вече е бил изграден. Следователно посочената в заповедта разпоредба на § 187 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (Утвърден с ПМС № 194 от 22.08.1960 г., обн., Изв., бр. 76 от 20.11.1960 г., попр., бр. 96 от 29.11.1960 г., доп., бр. 92 от 16.11.1962 г., изм., ДВ, бр. 47 от 16.06.1964 г., попр., бр. 55 от 14.07.1964 г., изм., бр. 64 от 13.08.1965 г., отм., бр. 62 от 7.08.1973 г.) е неприложима, тъй като не е била част от действащото българското законодателство по време на извършването на строежа. Съдът правилно е отбелязал, че в процесната заповед липсват мотиви на административния орган, обосноваващи неспазването на изискванията на Закона за благоустройство на населените места (Обн., ДВ, бр. 117 от 13.05.1941 г.). Недопустимост на строежа съгласно изискванията на същия закон не се установява и от събраните в съдебното производство доказателства. Съгласно заключението на вещото лице процесният строеж съставлява второстепенна постройка-селскостопанска сграда. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че представлява хамбар. Същият е разположен на уличната регулация, отстои на 5 м от съседния имот, с което отговаря на изискванията на чл. 228, ал. 2 от Закона за благоустройство на населените места. На следващо място, съдът правилно е констатирал, че административният орган необосновано е квалифицирал строежа като незаконен и по чл. 225, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, тъй като не е конкретизирал на кои изисквания на подробния устройствен план не съответства строежът, още повече, съгласно заключението на СТЕ за с. М. няма одобрен план за застрояване. Към момента на извършване на строежа е бил действащ план за регулация, одобрен през 1922 г. Този план е действал до 11.02.1978 г., а към момента на издаване на процесната заповед е действал план за регулация, одобрен със Заповед № 806 от 1978 г. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че по отношение на процесния строеж са изпълнени предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, следователно той е търпим и не подлежи на премахване. Предвид липсата на касационни основания за отмяна обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение