Решение № 98 от 16.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1923/2014 г.

Решение № 98 от 16.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1923/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения Й. Г. Ц., депозирано на 25.11.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 210/14 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 88 от 3.06.14 г., с което е изменена присъда на Пазарджишки районен съд № 88 от 26.03.14 г, по НОХД № 2355/13, като размерът на изпитателния срок по чл. 66 НК е намален на три години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Й. Г. Ц. е признат за виновен в това, че на 10.01.2013 г в [населено място], като свидетел по НАХД № 2049/12 по описа на Пазарджишки районен съд, устно и съзнателно е потвърдил пред съда неистина, с оглед на което и на основание чл. 290, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъква се, че в обвинителния акт не е очертан надлежно кръгът от фактически обстоятелства, имащи значение за пълноценно упражняване на правото на защита, че са нарушени чл. 13 и 14 НПК, че очните ставки не са проведени в съответствие с НПК, че съдът е пропуснал да заличи св. Л., че при разпита на свидетелите е нарушен чл. 280, ал. 3 НПК, че неправилно са интерпретирани показанията на св. Л. и св. М., че е следвало да се кредитират показанията на св. Ч. и св. В. Ц., че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменено решението на окръжния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, или да бъде смекчено наказателноправното положение на осъдения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е частично основателно. Липсва релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Обвинителният акт отговаря на изискванията по чл. 246 НПК. В обстоятелствената му част е очертан кръгът от обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, срещу които се упражнява правото на защита. Изложени са фактите относно действителния развой на конфликта, по повод на който е осъществено лъжесвидетелстването, и тяхната интерпретация от подсъдимия при разпита му в качеството на свидетел. Описано е следното: Св. Л., служител на МВР, отговарял за обществения ред по време на футболната среща в [населено място], обл. П. Отправяйки разпореждане към зрителите да заемат мястото на стадиона, предвидено за публика, срещнал неодобрението на присъстващите, сред които бил св. Ч. Публиката възроптала и отказала да се премести. Св. Ч. се държал непристойно и заявил: "Кой си ти, че да ми кажеш къде да застана и какво да правя. Гледай си работата и не се занимавай с мен". Тогава полицаят му поискал личната карта, а той отказал да я предостави, отправяйки репликата: "Кой си ти и на какво основание да ти дам на тебе личната си карта. Гледай си работата". Св. Л. поискал да му състави акт за нарушение на чл. 270, ал. 1 ЗМВР, но бил издърпан от обв. Ц., който казал: "Остави го. Какво толкова е станало. Аз съм президент на отбора и каквото кажа, това ще стане. " Св. Ч. се смесил с публиката, но бил изведен оттам със съдействието на св. А., кмет на селото, и заведен в местното РПУ, където му бил съставен акт по чл. 270, ал. 1 ЗМВР. По повод обжалване на издаденото срещу св. Ч. Наказателно постановление било образувано съдебно производство пред Пазарджишки районен съд. Обв. Ц. в качеството си на свидетел пресъздал случилото се на стадиона по начин, който не съответствал на обективната истина. Разказал, че той самият е молил публиката да се премести, че св. Ч. се обърнал към него с думите: "Айде стига бе. Толкова ли не можеш да направиш компромис". Твърдял, че св. Л. неправилно възприел тази реплика като отправена към него и се насочил към задържане на Ч., а през това време обв. Ц. се обърнал към полицая с думите: "Спокойно бе, всичко ще се оправи". От изложеното е видно, че кръгът от фактически обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, срещу които е упражнено правото на защита, е очертан надлежно, поради което доводът за процесуалната неиздържаност на обвинителния акт не може да бъде споделен. Не е допуснато и релевираното нарушение при оценката на доказателствата. Въззивният съд е възприел анализа на първата инстанция и сам е направил такъв, посочвайки кои доказателствени източници кредитира и по какви съображения. Показанията на св. Л. от съдебната фаза и тези от досъдебното производство, надлежно приобщени, са последователни и детайлни и правилно са поставени в основата на осъдителната присъда. В подкрепа на казаното от него са показанията на св. М. от досъдебното производство, поддържани от него в съдебно заседание, и показанията на свидетелите: Н. и А., пресъздаващи случилото се по аналогичен начин. Вярно е становището на съдилищата, че не следва да бъдат кредитирани твърденията на свидетелите: Е., В. Ц. и Р., близки на св. Ч., интерпретирали случая, водени от стремежа да "подкрепят" неговата версия. Неоснователен е доводът за допуснато процесуално нарушение при провеждане на очните ставки между св. Л. и св. Ч., и между св. Ч. и св. М., тъй като са спазени условията на чл. 143 НПК. Събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, поради което не е допуснато нарушение по чл. 13 НПК. С оглед на обстоятелството, че св. Л. е разпитан пред съда, безпредметно се явява обсъждането на довода относно пропуска същият да бъде заличен като свидетел. Що се отнася до това, че в протоколите от съдебните заседания липсва отбелязване дали разпитаните свидетели са напуснали залата, то това не представлява процесуално нарушение, тъй като няма пречка изслушаните свидетели да останат в залата, когато съдебното заседание се провежда публично. Липсата на допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно е становището на съдилищата, че "лишаването от свобода" следва да бъде определено при хипотезата на чл. 54 НК. Неправилно обаче са оценени липсата на критичност на дееца към деянието и липсата на съжаление за стореното като обстоятелства, отегчаващи наказателната отговорност. Избраната от подсъдимия процесуална позиция, израз на правото му на защита, не може да бъде ценена в негова вреда. Правилно е оценена степента на обществена опасност на инкриминираното деяние, която е завишена, като отегчаващо обстоятелство. Подценено е обаче значението на степента на обществена опасност на дееца, която е ниска. Молителят е неосъждан и за него са събрани положителни характеристични данни. При тази съвкупност от обстоятелства по чл. 54 НК, при наличния превес на смекчаващи обстоятелства, наложеното наказание една година "лишаване от свобода" се явява в разрез с критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Ето защо, определеното наказание следва да бъде смекчено, като бъде редуцирано до шест месеца "лишаване от свобода". Настоящата инстанция разполага с правомощие да измени въззивния акт в посочения смисъл, тъй като основанието за това е в полза на осъдения / чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК /. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 и чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,