Решение № 6038 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт В. Спирова против Решение 4898/19.12.2024 г. постановено по адм. дело 919/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено по жалба на Ц. М. М. Решение 9001-40-695#3/02.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-479-6/18.09.2023 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик., с което Е. Ц. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 05.03.2020 г. до 04.01.2021 г. в размер на 14,640.03 лева главница и 4,541.96 лв. лихва. Изложени са мотиви за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, ал. 3. Иска се неговата отмяна, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът E. А. Ц., чрез процесуален представител адв. Д. Семерджиева, в писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С Решение 4898/19.12.2024 г. постановено по адм. дело 919/2024 г. Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на Е. Ц. решение 9001-40-695#3/02.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик потвърждаващо Разпореждане 122-00-479--6/18.09.2023 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Пазарджик,. Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От фактическа страна съдът е приел за установено, че със заявление 122-00-479/12.03.2020 г., подадено до Дирекция Бюро по труда Велинград, Е. Ц. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електрони документи (СЕД) U001 и (СЕД) 003 от Национален осигурителен институт е изискано предоставяне на информация за жалбоподателя, за потвърждаване на периодите и дохода му придобити в Ирландия. В ТП на НОИ Пазарджик за Е. Ц. са получени структурирани електронни документи СЕД U002 и СЕД U004 с потвърдени: период на осигурена заетост от 06.12.2019 г. до 04.03.2020 г.; с причина за прекратяване на заетостта изтичане на срока на договора , както и доход за периода в размер на 1,819.00 евро месечно. На 01.09.2020 г. с Разпореждане 122-00-479-3 на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО на Е. Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 05.03.2020 г. до 04.01.2021 г. в размер на 74.29 лева дневно. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо от 21.06.2023 г. Е. Ц. е уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 05.03.2020 г. За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване заетостта от Кeelings Softfruits UC . С писмо от 03.08.2023 г. работодателят е посочил, че Е. Ц. е била наета като главен оперативен работник на постоянен договор в периода между 06.12.2019 г. и 04.03.2020 г., като е напуснала преди изтичане на договора. Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 707635 от 04.08.2023 г. и Н002 707811/08.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост. На 10.08.2023 г. в ТП на НОИ-Пазарджик са получени СЕД U002 711715 и Н002 711717 с потвърдени: период на заетост от 06.12.2019 г. до 19.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 04.03 2020 г. и причина за прекратяване напускане на служителя . Предвид получените нови удостоверителни документи, ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане 122-00-479-5/14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, е отменил Разпореждане 122-00-479-3/01.09.2020 г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО. С Разпореждане 122-00-479-6/18.09.2023 г. Е. Ц. била задължена да възстанови неоснователно изплатени ПОБ за периода от 05.03.2020 г. до 04.01.2021 г. в размер . в размер на 14640.03 лева главница и 4541.96 лв. лихва. Последното разпореждане е било оспорено по реда на чл. 117, ал. 1, във връзка с ал. 3 КСО и е потвърдено с Решение 9001-40-695/02.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното ПОБ, Ц. е била наясно, че трудовото й правоотношение с работодателя - Keelings Softfruits UC не е сключено като срочно. Декларирала е осигурителен период в Ирландия от 06.12.2019 г. до 04.03.2020 г. и причина за прекратяване на трудовата й дейност изтичане срока на договора без да са представени доказателства за същото основание. Изтичането на срока като юридически факт по своето правно естество е юридическо събитие. Прекратяването на трудов договор с определен срок става с изтичане срока на действието му. В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че в хода на образуваното административно производство, нито в по-късен етап на административното или съдебното производство, пред ТП на НОИ, Е. Ц. не е представила доказателства, че е назначена на срочен договор както и заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение с Keelings Ирландия. Текстът на чл. 54б, ал. 3 КСО гласи, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий относно определяне на размера на ПОБ. За да е налице валидно правно основание за изплащане на ПОБ, административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който е видна причината за последното. Е. Ц. не е представила документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя Keelings Softfruits UC . При водената кореспонденция и чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със СЕД U001 707635 от 04.08.2023 г. и H002 707811 е било поискано удостоверение на периода на осигурена заетост и причина за прекратяване на трудовата заетост. Последвал е отговор и като причина за прекратяване на заетостта е посочено напускане на служителя . В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. При тези данни Ц. също не е считала, че трудовото й отношение с дружеството е било безсрочно. Аргумент за това е и факта, че по делото не се установява Ц. да е представяла пред ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, в който да е посочвала причина за прекратяване на трудовото правоотношение - изтичане срока на договора . Това налага извода, че адресатът на акта е действал недобросъвестно при получаването на процесната парична сума, като обезщетение за безработица и съответно дължи нейното връщане. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от Е. Ц. парично обезщетение е неправилно отпуснато, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, обуславят недобросъвестност, която е доказана от страна на административния орган. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка не е била подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се не се основават на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност по делото. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба срещу Решение 9001-40-695#3/02.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 122-00-479-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица отхвърлена. Предвид изхода на спора следва да се уважи искането на касатора за разноски за двете съдебни инстанции. В полза на НОИ и на основание чл. § 1, т. 6 ДР на АПК следва да се присъди общо сумата от 400 лева, включваща заплатена държавна такса за касационното обжалване 200 лева и юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете инстанции в размер на по 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,