Решение № 9504 от 11.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба кмета на Община Каварна против решение 76 от 21.02.2023 г., постановено по адм. д. 505/2022 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Соленков Стоксс ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Добрич отменя заповед 852/29.08.2022 г. на кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ във вр. с чл. 225а, ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, т. 3 и т. 5 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, на Соленков Стоксс ЕООД е наредено да премахне незаконен строеж навес към заведение за обществено хранене - ресторант Соленков с площ от 70 кв.м., използван като допълнителна търговска площ към ресторанта, с адрес: [улица], гр. Каварна. За да постанови този резултат съдът излага съображения, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства в т. ч. и заключението на приетата съдебно-техническата експертиза се установява, че не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който да обоснове приложимост на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, а е налице преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, с оглед неговото предназначение и конструктивни характеристики. По тези съображения съдът прави заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда за противоречие на оспорената заповед с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че процесния навес, предвид неговото предназначение и конструктивни характеристики, е преместваем обект. Констатациите на извършилите проверка служители от контрол по строителството към общинската администрация - Каварна, залегнали в констативен акт 8/30.06.2022г. и пресъздадени в процесната заповед, касаещи характеристиките на разпоредения за премахване навес са оборени в съдебното производство, тъй като от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че обектът, предмет на заповедта, е разположен на тротоарна площ и пред заведение за обществено обслужване ресторант и с размери идентични в схемата за поставяне към разрешение за поставяне на преместваем обект, издадено на дружеството. Установено е, че обектът е изпълнен от дървена конструкция с покритие от винил, като между колоните са поставени ветрозащитни завеси, покривът е едноскатен от дървени греди, върху които е монтирано платно, като конструкцията е нетрайно прикрепена върху дървени скари на тротоара, а връзките между конструктивните елементи са с болтове с или без метални планки. Навесът е покрита тераса към заведението за обществено хранене, използвана като допълнителна търговска площ. Същият може да бъде преместен в пространството с демонтаж, тъй като връзките между елементите са изпълнени изцяло с болтове. Конструкцията му е самостоятелна няма връзка с конструкцията или ограждащите стени на сградата и може да се демонтира без това да измени, характера, същността и субстанцията на терена, върху който е монтирана. След демонтажа конструкцията би могла да се монтира на друг подходящ терен и да е със същото предназначение. При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че разпоредения за премахване обект не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е законосъобразен и обоснован. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, дефинират кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и чл. 57 ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка правилно съдът приема, на спорният обект (навес) е преместваем обект с оглед на неговото предназначение, предвид, че същият е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като служи за търговски и други обслужващи дейности, а конструктивно, след отделянето му от повърхността може да бъде преместен в пространството без да губи своята индивидуалност и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение, като поставянето му или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Посочените елементи в случая съществуват кумулативно, което определя обекта като преместваем. Ето защо изводът на съда, че процесния навес е преместваем обект, е законосъобразен. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 12.09.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и достига до обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Цитираната съдебна практика в касационната жалба и представената писмена защита на 25.09.2023 г. е неотносима към настоящия спор, тъй като същата касае обекти с различни характеристики от настоящия. Разноски за настоящото производство на Соленков Стоксс ЕООД не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства такива да са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,