Решение № 7694 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 149/2010 г.

Решение № 7694 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 149/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1908/12.11.2009 г. по адм. дело № 973/2009 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, "МБАЛ - Исперих" ЕООД, гр. Исперих счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 1908/12.11.2009 г. по адм. дело № 973/2009 г. Административен съд - Варна е отменил ревизионен акт № 800319/05.12.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, потвърден с решение № 15/11.03.2009 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който на "МБАЛ-Исперих" ЕООД, гр. Исперих са определени задължения за осигурителни вноски за ДОО, осигурителни вноски за ДЗПО и осигурителни вноски за фонд "ГВРС" за периода 01.06.2003 г. - 31.05.2008 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По делото е установено, че за ревизирания период по Наредбата за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала и Инструкция № 1 за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества - лечебни заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие, са изплащани допълнително трудови възнаграждения на тримесечие по платежно-разчетна ведомост през месеците, май, юли, септември и ноември 2004 г., април, юли и октомври 2005 г., март, юни, септември и декември 2006 г., март, юни и септември 2007 г. Установено е, че допълнително начислените възнаграждения не са разпределени като осигурителен доход пропорционално на месеците, за които се отнасят, а на основание издадени заповеди № 2-1/05.01.2004 г., № 2-1/04.01.2005 г. и № 7/24.01.2006 г. на управителя на дружеството са включени в осигурителния доход само за месеца, в който са начислени и изплатени и ревизираното лице е внесло осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса, Допълнително задължително пенсионно осигуряване и Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" само за съответния месец. Спорът между страните се свежда до това дали осигурителните вноски върху начислените допълнителни трудови възнаграждения следва да се определят за месеца, за който е начислено допълнителното възнаграждение или следва допълнителното възнаграждение да бъде разпределено за тримесечието, в което е месеца, за който е определено допълнителното възнаграждение като осигурителните вноски се изчислят върху така получения размер на допълнителните възнаграждения за всеки от трите месеца. Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, е основно понятие в КСО и включва всички доходи от трудова дейност. В основата на осигурителния доход е трудовата дейност на осигуреното лице, независимо от правоотношение на което е извършена - трудово, служебно, административно, гражданско и др. Волята на законодателя е да се сумират всички доходи, с които се е увеличил патримониумът на лицето в резултат на положения от него труд. Касационните доводи за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, която е с идентичен текст за всяка календарна година, са неоснователни. Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата търговските дружества образуват средствата си за работна заплата тримесечно, като за базисен размер на средствата се приемат начислените средства за работна заплата от предходното тримесечие, коригирани с изменението на добавената стойност на един зает. Така цитираният текст не регламентира осигурителния доход на лицата и не създава правила за определянето му, различни от установените с чл. 6, ал. 3 от КСО, чл. 7, ал. 1 и 2 от КСО и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила до 31.12.2006 г.) осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, а съгласно изменената ал. 3 (ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения преди изплащането. Досежно изплатеният допълнителен доход от трудова дейност липсва нормативно основание сумите, получени от наетите на работа лица като допълнително възнаграждение, да бъдат разпределяни пропорционално на броя на месеците от тримесечието, предхождащо изплащането и да бъдат допълнително прибавяни към осигурителния доход за всеки месец поотделно. Видно от доказателствата по делото и приетата в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза основанието за получаването на допълнителните възнаграждения са заповеди № 2-1/05.01.2004 г., № 2-1/04.01.2005 г. и № 7/24.01.2006 г. на управителя на дружеството и съгласно Инструкция № 1 за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества - лечебни заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие за съответните години и Колективния трудов договор на лечебното заведение следва да се включат в осигурителния доход за месеца на разрешаването и начисляването им, а не да се разпределят пропорционално и за предходните два месеца от съответното тримесечие и да се прибавят към осигурителния доход за всеки месец поотделно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводственото правило за преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и по нея не се е спорило. Спорът е изцяло правен и за да се произнесе по него, първоинстанционният съд е издирил и приложил правилно относимите правни норми. Като е приел, че с оспорения ревизионен акт незаконосъобразно са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата по делото, договор за правна защита и съдействие серия В, № 0000034965/30.03.2010 г. възлизат на сумата от 750.00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,