Решение № 4833 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Гаева, чрез адвокат Е. Стоева-Димитрова, срещу Решение 61 от 07.07.2022 г. на Административен съд Силистра, постановено по адм. дело 238/2022 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли съдът да отмени решението на административния съд, като присъди сторените разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез юрисконсулт И. Бабурска, в писмени бележки излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Силистра, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Силистра е било Решение 1040-21-1139 от 09.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на П. Гаева срещу Разпореждане РВ-3-21-00986418 от 02.09.2021 г., издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град, с което е разпоредено възстановяването на неоснователно изплатени 9 635,37 лева, представляващи получено парично обезщетение за временна неработоспособност (ПОВН) поради общо заболяване. За да се произнесе в посочения смисъл, съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност относимите за правния спор доказателства, и е формирал изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Пред първоинстанционния съд е установено, че след постъпил сигнал до ТП на НОИ София-град и издадена Заповед ЗР-5-18-00786438 от 20. 07. 2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ София-град е извършена пълна извънпланова ревизия на разходите на ДОО на дружеството Глобал Текх АД, [ЕИК], за периода от 04.07.2014 г. до 30.04.2020 г. Резултатите от проведената проверка са били обективирани в Констативен протокол КВ-18-00813263 от 18.09.2020 г. На базата на описаните констатации е прието, че Глобал Текх АД не е имал регистрирани фискални устройства и съответно обороти в периода 27.10.2014 г. 21.07.2019 г., нямало е данни за регистрирани търговски обекти. От фактите изложени в протокола е видно, че след м. март 2017 г. липсвали документи, доказващи реално извършвана дейност, водеща до реализирането на реални парични средства; липсвали документи, сочещи наличието на готова продукция на склад; липсвало и поддържането на пряка връзка между работодателя и физическите лица, за които е подавана информация за трудови правоотношения, осигурителен доход и стаж. С оглед посоченото, по силата на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, са били издадени Задължителни предписания ЗД-1-18-00813310 от 18.09.2020 г. от длъжностни лица на ТП на НОИ Силистра за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО за служители на дружеството, сред които и жалбоподателката П. Гаева, като за нея заличаването се отнася за периода м. април 2017 г. м. февруари 2020 г. В определения в предписанията срок задължението за заличаване не е било изпълнено доброволно и контролните органи са осъществили правомощието си за служебно заличаване на данните за осигурени лица по чл. 5, ал. 4 КСО. Вследствие на това ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град е издал и Разпореждане РВ-3-21-00986418 от 02.09.2021 г., с което е разпоредил възстановяване от страна на П. Гаева, на неоснователно изплатените 9 635,37 лева за посочения период: 06.04.2017 г. 25.02.2019 г., позовавайки се на чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КСО. Като нови данни и документи са посочени цитираните задължителни предписания като административен акт, с който е разпоредено заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО, касаещи жалбоподателката като осигурено лице за процесния период. Това разпореждане е оспорено по реда на чл. 117, ал. 2 КСО пред директора на ТП на НОИ София-град, който от своя страна е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил разпореждането, постановявайки Решение 1040-21-1139 от 09.11.2021 г., чиято законосъобразност е била предмет на контрол пред първоинстанционния съд. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателката за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството имала ли е жалбоподателката право да получи парични обезщетения за временна неработоспособност. С оглед влезлите в сила задължителни предписания, обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод, че в случая приложима е била разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, посочена като правно основание за издаване на процесното Разпореждане 271-00-1222-4 от 15.11.2021 година. Съобразно чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, който предвижда, че когато след изплащането на осигурителните плащания са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, каквито са Констативен протокол за извършена проверка КВ-18-00813263 от 18.09.2020 г. и Задължителни предписания ЗД-1-18-00813310 от 18.09.2020 г., изплатените обезщетения поради общо заболяване за периода от месец април 2017 г. до месец февруари 2019 г. следва да бъдат възстановени на осигурителния орган. Ето защо издадените нови писмени документи във връзка с настъпването на правоизключващите факти, които имат значение за претенцията на касатора да получи следващото се обезщетение поради общо заболяване, са послужили като фактическо основание органът с обжалваното по делото решение, да приложи законосъобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО и да разпореди връщане на неоснователно полученото осигурително плащане в посочения размер. Съгласно чл. 40, ал.1 КСО в относимата редакция условията за възникване на правото на парично обезщетение за общо заболяване изискват да са доказани следните кумулативно съществуващи предпоставки, а именно: лицето да е осигурено за общо заболяване при настъпване на осигурителния риск и да има най малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено лице по този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, вкл. и по конкретния правен спор, се извършват въз основа на данните по чл. 5, чл. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО, както и на основание данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при условия и ред, определени с акт на Министерски съвет чл. 54к КСО. С оглед на правилно разпределената доказателствена тежест между страните от съда в съдебния административен процес, П. Гаева е следвало да докаже своето претендирано материално право, главно и пълно, като установи наличие на изискуемия се фактически състав на цитираната разпоредба на чл. 40, ал.1 КСО, а именно - качеството на осигурено лице за спорния период 06.04.2017 г.- 25.02.2020 г., както, и че има най - малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за риска временна неработоспособност поради общо заболяване, което тя не е сторила до приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция. Възраженията, че през посочените периоди П. Гаева е имала качеството осигурено лице, защото е била във валидни трудови правоотношения с дружеството осигурител не се подкрепят от доказателствата по делото и законосъобразно не са били зачетени от съда. В касационната си жалба Гаева поддържа съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, като се позовава на счетоводна и данъчна информация, относима към доказване от нейна страна на изпълнение на трудовите й задължения като счетоводител на дружеството. В този аспект, поддържаните от нея доводи за реално осъществяване на трудова дейност за процесния период и ангажираните доказателства, не оборват фактическите основания, при наличието на които административният орган е издал оспорения административен акт, тъй като видно от съвкупната преценка на доказателствата по първоинстанционното дело, счетоводната дейност на дружеството не е била коректна и съобразена със закона. В аналогичен смисъл Върховният административен съд вече се е произнесъл със свое Решение 3467/03.04.2023 г. по адм. дело 6419/2022 г. Върховният административен съд също така многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно условие. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, за която е наето, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение за спорните периоди налагат извода, че жалбоподателката не е имала качеството осигурено лице и не е подлежала на задължително осигуряване за процесния осигурен социален риск. По изтъкнатите съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК, който като правилен следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение