Решение № 10327 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2017 г.

Решение № 10327 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208- 228 от АПК.

Съветът за електронни медии обжалва Решение № 578/17.01.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VII отделение, по адм. дело № 11750/2016 г., с което е отменено Решение № РД-05-141 от 13.09.2016 г. на СЕМ за прекратяване чрез отнемане, на основание чл. 122, т. 3 вр. чл. 105, ал. 4, т. 5 от Закона за радиото и телевизията, на две индивидуални лицензии на "ТВ Седем" ЕАД за доставяне на аудио-визуални медийни услуги. Ответникът "ТВ Седем" ЕАД е на позиция за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Правилен е решаващият извод в първоинстанционното решение за материалната незаконосъобразност на административния акт.

I. Порокът от материалноправна страна на отмененото решение на СЕМ се проявява в две насоки.

1. Не е налице съответствие между правното - по чл. 122, т. 3 ЗРТ, и фактическото основание за разпореденото отнемане на лицензиите - откриването на производство по несъстоятелност спрямо дружеството и обявяване на начална дата на неплатежоспособността с решение от 10.05.2016 г. на СГС по търговско дело № 4260/2014 г.

а. Чл. 122, т. 3 ЗРТ регламентира отнемането на лицензията при установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111, прилагани към заявлението за издаване на лицензия, една от които е за липсата на обстоятелствата по чл. 105, ал. 4, т. 5 от закона - през последните 5 години, предхождащи кандидатстването, лицата да не са обявени в несъстоятелност или да са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация.

б. Осъществяването на това основание предполага противоречие между действителността и обективираното в декларацията изявление на издателя й относно съществуващите към момента на нейното подаване факти. Ненастъпили факти по хипотеза не биха могли да бъдат декларирани, а последващото им проявление не разкрива дори теоретична възможност за квалификацията на декларираните данни като неверни с оглед на меродавния момент за подобна преценка. Затова и факта на откритото производство по несъстоятелност не е правно значим за фактическия състав по чл. 122, т. 3 ЗРТ.

в. Доколкото нормата е изрична, разширяването на обхвата на приложението й с включването на ново фактическо основание на правомощието да се отнеме лиценза (каквото представлява промяната впоследствие на данните след подаването на декларацията) чрез разширително тълкуване е недопустимо. Точният смисъл на нормата не може да бъде коригиран посредством извеждането на предполагаемата воля на законодателя и съображения за несъответствието на изразената в закона с неговата цел.

1. Всъщност проблемът, който очертава параметрите на правния спор, е свързан с въпроса дали лицензията може да бъде отнета на припознатото от органа основание и без ЗРТ да го е уредил нарочно. Отговорът му е отрицателен.

а. Отнемането на лицензия по същността си е мярка от категорията на принудителните административни. За да бъде правомерно приложена, основанието на ПАМ, видът и съдържанието й трябва да са изрично уредени със закон - арг. чл. 23 ЗАНН. Подобно разрешение намира разумното си оправдание в интензитета на засягане на правната сфера на адресата на мярката, в частност - прекратяването на породените от лицензионния акт права, и е проявление на общия принцип в публичното право, че на административните органи е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона.

б. Основанията за отнемане на лицензия са лимитативно установени в чл. 122 ЗРТ. Разпоредените с отмененото решение правни последици не могат да настъпят от други юридически факти извън уредените от закона, а в техния обсег откриването на производство по несъстоятелност на доставчика на медийни услуги не попада. В противен случай би се накърнил принципа за законоустановеност на ПАМ. Само на това основание решението на колективния орган е подлежало на отмяна.

в. Дори да се приеме, че в ЗРТ съществува празнота, немислимо е нейното преодоляване и чрез аналогия на закона (с основанията по чл. 125д ЗРТ за заличаване на регистрацията на радио- и телевизионните оператори) или на правото, вкл. посредством правоприлагане по аргумент за по-силното основание в една от четирите му проявни форми, на която се позовава касатора. Аналогията е изключена на самостоятелно основание от изчерпателността на изброяването на предпоставките за отнемане на лицензия, а тя определя и характера на правните норми в текста на чл. 122 ЗРТ, ограничаващ обема на правомощията на СЕМ с упражнения предмет.

II. Действително, в ЗРТ липсва съгласуваност между условията за допустимост на лицензирането и тези за отнемане на разрешаващия дейността на доставчика акт в частта относно обстоятелствата по чл. 105, ал. 4, т. 5 от закона - настъпването им след издаването на лицензия не е скрепено с реципрочно основание за нейното отнемане.

Отнемането на лицензията е само един от способите по чл. 121, ал. 1 ЗРТ за прекратяването й - вж. т. 2 на текста. Отделно основание с идентични правни последици е прекратяването на юридическото лице, титуляр на лицензията - чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗРТ. В случая на производство по несъстоятелност, приключващо с решение на съда по чл. 735, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ, прекратяването на лицензията би било резултат от евентуално постановеното заличаване на търговеца. Т. е. според обективното право разрешаването на колизията между критерия към кандидатите за лицензия и действието на вече издадена при последващо несъответствие с него е поставено в зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, който би могъл да рефлектира върху съществуването на правния субект - носител на лицензията, респ. способността му да осъществява дейността, предмет на лицензионния режим.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия