Решение № 532 от 29.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 506/2010 г.

Решение № 532 от 29.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 506/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на внохд. № 212/2010 г. на Окръжен съд гр. Варна, образувано по искане на Главния прокурор на РБ. В искането, което се поддържа в съдебно заседание от представител на Върховната касационна прокуратура са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Ответницата по искането С. Й. И. не е взела становище. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становището на Главния прокурор и провери постановеното решение и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 2.10.2009 г. постановена по нохд. № 236/2009 г. на Районен съд гр. Девня, подсъдимата тогава С. Й. И. е призната за невиновна по възведеното й обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за това, че за периода 1.10.2002 г. до 1.02.2009 г. в с. Брестак, след като била осъдена с решение да издържа свои низходящ- дъщеря си А. А., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски-76 вноски в размер общо на 2660 лв., поради установяване, че деянието не съставлява престъпление на основание чл. 304 НПК вр. с чл. 9, ал. 2 НК. По протест на Районния прокурор било образувано внохд. № 212/2010 г. на Окръжен съд гр. Варна. С решение от 19.04.2010 г. постановено по внохд. № 212/2010 г. на Окръжен съд гр. Варна присъдата е изменена, в частта на мотивите като е прието на основание чл. 304 НПК субективна несъставомерност на извършеното от подсъдимата С. И. престъпление. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на Главния прокурор на РБ: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения касаят липса на всестранна и пълна оценка на доказателствата по делото, произнасяне по обстоятелства без правно значение, игнориране на доказателства, включително и на обясненията на подсъдимата, довели до нарушение на закона. Оплакванията са основателни. Въззивния съд е приел, че фактите по делото са безспорно установени, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Направил е констатация, че няма място за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, но "крайния извод на първоинстанционния съд за липса на извършено от подсъдимата престъпление обаче е правилен. Налице е субективна несъставомерност на извършеното деяние...бездействието на подсъдимата да изплаща дължимата издръжка е провокирано от агресивното поведение на св.Петров...". Извода е направен, без да се обсъдят доказателствата по делото, игнорирани са обстоятелства от значение, даден е приоритет на влошените отношения между бившите съпрузи, а вън от вниманието на съда е останало детето, на което фактически се дължи издръжката. Без правно значение са "договорките" между подсъдимата и бившия й съпруг, като се има предвид че задължението е по силата на влязло в сила съдебно решение и дължимо на дъщеря й, чрез бащата на когото са възложени родителските права, а не на него. Горните констатации дават основание на извода за допуснати от въззивния съд нарушения на правилата за оценка на доказателствата по делото, които са съществени и са възпрепятствали правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение - чл. 102, т. 3 НПК/. Последицата от това е и неправилното приложение на закона, тъй като за наличие или не на субективната страна на престъплението извода е на база обективни признаци на състава на престъплението и констатация за наличност у дееца на представи за тях. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения и закона, а искането на Главния прокурор на РБ основателно. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение