Решение № 11382 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8810/2009 г.

Решение № 11382 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8810/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Юробанк и Еф Джи България" АД със седалище в гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Парашкев Недялков против решение № 6339 от 15.05.2009 г., постановено по адм. д. № 14365 от 2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 52/17.09.2008 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че изводите на първоинстанционния състав не кореспондират със събраните по делото доказателства, като част от тях са недопустими доказателствени средства. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Заинтересованата страна Ивайло Живков Аспарухов оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на съдебното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че от страна на жалбоподателя "Юробанк и Еф Джи България" АД (с предходно наименование "Българска пощенска банка" АД) е допуснато нарушение на задължението му като администратор на лични данни по чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). При постановяване на решение № 52 от 17.09.2008 г. Комисията за защита на личните данни не е допуснала съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и е формирала изводите си в съответствие с материалния закон. Съдът е споделил становището на специализирания колективен орган, че от страна на банката не са спазени оптималните технически и организационни мерки за защита на личните данни на техния клиент Ивайло Аспарухов. Установеното нарушение се изразява в проявена от администратора небрежност при унищожаването на непотребните фотокопия от личните карти на клиентите, които са изхвърляни на достъпно за посетителите в банковия салон място и доказана възможност неправомерно да се снемат лични данни от тях. Решението е правилно. Не се спори, че личните карти на физическите лица (респективно техните фотокопия) съдържат информация за лични данни, които по определението на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД са данни, разкриващи тяхната физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност, както и данните за човешкия геном. Обработването на данните се извършва под контрола на съответния държавен орган или институция. Според дефиницията на § 1, т. 1 от ЗЗЛД "обработването на лични данни" включва и разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне. . ., унищожаване" на лични данни от страна на администратора на лични данни. Няма реално функциониращ държавен орган, институция или юридическо лице, които в дейността си да не обработват лични данни за физически лица, а целите, които се преследват във връзка с обработването на такива данни са разнообразни. Но администраторите не могат да превишават пределите на допустимост, определени в чл. 4 от ЗЗЛД. От данните по делото безспорно е установено, че е налице обработване на лични данни от страна на жалбоподателя като администратор на лични данни. По смисъла на закона за обработване на лични данни се счита всяка операция или набор от операции, извършвани или не с електронни или други автоматични средства, на лични данни, включително и осигуряване на други възможности за предоставяне на достъп, съхраняване, изтриване или унищожаване на данните. Специалният закон урежда защитата на физическите лица при обработването на всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В случая се касае за допуснати неточности в работата и технологичните правила за унищожаване на документи, съдържащи лични данни, което е неизпълнение на задължение на администратора по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД. Първоинстанционният съдебен състав е обсъдил приложеното към административната преписка писмо - становище № 1200-1573 от 18.08.2008 г. В писменото изложение на банката липсва изрично обективирано изявление за признаване на вмененото й нарушение, но съдът правилно е съобразил, че по същество дружеството не оспорва фактическите констатации на Комисията във връзка с твърденията на подателя на сигнала Ивайло Аспарухов. В този смисъл възражението на касационния жалбоподател е неоснователно. Фактът на последващо отстраняване на констатирания пропуск с надлежното инсталиране на машината за унищожаване на документи не игнорира допуснатото нарушение. Тези действия на администратора биха се отразили на размера на административното наказание. Правилни са изводите на тричленния състав, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението на Комисията за защита на личните данни е постановено при спазена процедура, с призоваване на страните. Видно от протокол № 29 от 17.09.2008 г. на проведеното от Комисията за защита на личните данни заседание представител на "Юробанк и ЕФ Джи България" не е участвал и не е ангажирал доказателства. Процедурата по Глава Трета от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни (отм), издаден на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗЛД е спазена. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени или направени. Приложените към преписката писмени доказателства не са оспорени в производството, тоест не се оспорва наличието на релевантните за извършената преценка факти, не са ангажирани и доказателства, които да ги оборят. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК пред административния орган са допустими всички доказателства, които не са забранени със закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. В този смисъл наведените доводи в касационната жалба са необосновани и немотивирани. Първоинстанционният съдебен акт следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав