Решение № 2450 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2018 г.

Решение № 2450 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите – гр. София чрез процесуалния й представител гл. юрк. Ц. Карушкова против решение № 197 от 25.06.2018 г., постановено по адм. д. № 172/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта му, с която НАП е осъдена да заплати на "Кен" АД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ЕИК 123112333 законната лихва върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 440 лв. вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление № 265704-F294778/25.04.2017 г. на Началник на сектор "Оперативни дейности" Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП, считано от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление - 23.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в оспорваната част, а претенцията за законна лихва върху сумата от 440 лв – отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, НАП - гр. София, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, "КЕН" АД - гр. Стара Загора, ЕИК 123112333, редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание. От същия чрез пълномощника му адв. М. Илчева е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на съдебното решение в обжалваната му част. С допълнителна молба преди даване ход на делото по същество пред касационната инстанция се претендират разноски по списък и се прави възражение за прекомерност на поисканите от касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е осъдил Национална агенция за приходите-гр. София да заплати на "Кен" АД- гр. Стара Загора, ЕИК 123112333 сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- реално заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по отмяна като незаконосъобразно на наказателно постановление № 265704-F294778/25.04.2017 г. на Началник на сектор "Оперативни дейности" Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху сумата от 23.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 149.44 лв. В останалата му част за сумата над 440 лв главница до пълния й предявен размер от 1057 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е обжалвано пред ВАС само в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата от 440 лв., считано от 23.11.2017 година- т. е. от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление- до окончателното й изплащане, поради което решението в останалата му част като необжалвано е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Стара Загора е приел, че са установени кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране отговорността на ответника за вреди в размер на 440 лв. - заплатено в рамките на административно-наказателното производство възнаграждение за адвокатска защита. По отношение възражението на НАП, че с присъждането на законната лихва върху главницата, се превишава целта на закона, съдът е приел, че претендираните разноски са вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Според съда претендираното обезщетение е за действие на държавен орган, което действие има характер на "квазиделикт", както и че лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В тази връзка, административният съд е заключил, че законната лихва върху главницата се дължи, считано от 23.11.2017 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Съдебното решение в обжалваната му част е правилно, мака и по частично различни от развитите от първоинстанционния съд мотиви. Съгласно значението на понятието "лихва", прието в облигационното право, лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на своя кредитор. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение – за главница, поради което е и акцесорно; зависи от главния дълг и се дължи заедно с него. От акцесорния характер на задължението за лихва следват различни последици: 1. Задължение за лихви не може да възникне, без да е налице парично вземане за главница(респ. вземане за заместими вещи); 2. Ако се погаси главното задължение се погасява и задължението за лихви; 3. Ако главното задължение отпадне с обратна сила, ретроактивно отпада и акцесорното задължение; 4. Обезпеченията на главното вземане обезпечават изпълнението и на задължението за лихва. Законна е тази лихва, която не е уговорена, но която произтича от разпореждане на закона и съставлява обезщетение за забавено изпълнение. Неправилно касаторът счита, че характерът и видът на процесното вземане за главницата е вземане за съдебни разноски. В случая се касае за обезщетение за понесена имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в процеса по отмяна на незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност от длъжностни лица на ответника, в рамките на който административно-наказателен процес не е предвидена възможност така платените суми да се претендират като съдебни разноски. Предявеният иск за обезщетение намира своето правно основание в специален закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При доказано наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, в условията на кумулативност, се реализира безвиновната отговорност на държавата, която следва да овъзмезди ищеца за необосновано направения в съдебния процес по отмяна на наказателното постановление, разход. Съгласно чл. 4 от специалния закон: "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. " С постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена вреда по смисъла на чл. 4 от този закон. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при претендирани вреди, резултат от незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата, съответно - на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните – това е моментът на тяхното издаване. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове." Доколкото в случая присъдената част от главницата е резултат от отмененото като незаконосъобразно / т. е. унищожаемо / наказателно постановление, то АС-Стара Загора правилно е присъдил законна лихва върху това обезщетение, считано от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление - 23.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в производството пред ВАС се явява основателно. По делото са представени договор за правна защита и съдействие, фактура и списък на разноските за заплатена по банков път сума в размер на 370, 80 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд