Решение № 6500 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 995/2012 г.

Решение № 6500 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 995/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Петров Вълчанов от гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Николай Ташев, против решение № 2860 от 1.12.2011 г., постановено по административно дело № 2253 от 2011 г. на Административния съд - Варна. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-089 от 30.03.2011 г., издаден от инспектор "РПК" при Дирекция "Местни данъци" - община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-032 от 13.05.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - община Варна, в частта на установени задължения за данък върху превозните средства, на основание чл. 52 от ЗМДТ за периода 2006 г. - 2009 г. за л. а. "Мерцедес", модел "Вито", с рег. № В5961 СТ - главница в размер на 1060, 40 лева и лихва в размер на 422, 60 лева, и л. а. "Опел", модел "Вектра", с рег. № В 9810 КА - главница в размер на 133, 65 и лихва в размер на 47, 31 лева, и касаторът е осъден да заплати на община Варна сумата от 139, 83 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Според касатора, неправилно съдът е приел, че представените квитанции не са годни доказателства, установяващи внасянето в срок на местните данъци. Плащането е извършено добросъвестно и квитанциите са издадени от служител от данъчната администрация на община Варна. Причината за издаването на акта е разкрита кражба, извършена от служителката в общинската дирекция "Местни данъци", която е приела плащането и е издала квитанциите. В тази връзка е образувано досъдебно производство, в хода на което жалбоподателят е призован като свидетел. Общината е следвало да изчака приключването на производството, за да се изясни към кого да насочи претенциите си. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУЗД или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при констатиране на нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение и съдебното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, при което производството по делото да бъде спряно до приключване на наказателното производство. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд гр. Варна е оспореният от касатора АУЗД № МД-АУ-089 от 30.03.2011 г., издаден от инспектор "РПК" при Дирекция "Местни данъци" - община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-032 от 13.05.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - община Варна, в частта на установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2006 г. - 2009 г. за л. а. "Мерцедес", модел "Бенц", модификация "Вито", с рег. № В 5961 СТ, деклариран с декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № 0350003561 от 08.03.2005 г - главница в размер на 1060, 40 лева и лихва в размер на 422, 60 лева, и л. а. "Опел", модел "Вектра", с рег. № В 9810 КА, деклариран с декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № 0306003564 от 2.11.2005 г. - главница в размер на 133, 65 и лихва в размер на 47, 31 лева. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Иван Петров Вълчанов срещу оспорения акт с мотивите, че актът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материално законосъобразен. Приел е, че определените за декларираните с посочените по-горе декларации и притежавани от него леки автомобили с процесния АУЗД данъци, били дължими от Вълчанов. Изложил е мотиви, че било в тежест на физическото лице да установи факта на плащането на процесните задължения, а по делото не били събрани доказателства за извършено валидно плащане на данъците. Неоснователно Вълчанов се позовавал на представената бележка за платени данъци, издадена от служител на община Варна, но не представлявала официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Положеният върху нея печат се водел на Корнелия Петрова, която е общински служител, но в кръга на службата й не било включено приемане на плащания за данъци. Представената бележка не отговаряла и на изискванията за форма - в нея не се съдържало наименованието на документа, името на служителя, приел плащането и др. От представените касови отчети за деня - 7.05.2009 г., посочен в бележката, се установило, че нямало постъпило плащане по партидата на жалбоподателя. Въз основа на горното в мотивите на проверяваното решение е формулиран извод, че атакуваният пред Варненския административен съд АУЗД бил законосъобразен, поради което жалбата срещу акта е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира доводът за неправилност на оспореното с касационната жалба съдебно решение за основателен. Спорът по делото се концентрира върху наличието или липсата на плащания на процесните данъци за превозните средства преди издаването на акта за установяване на задължение по декларация, респективно - относно съществуването на основание за издаването му. Задължението за данък върху превозните средства е публично общинско вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, което според чл. 178, ал. 1 ДОПК може да бъде платено в брой или безкасово по съответната сметка. В чл. 2 от ЗМДТ също е посочено, че местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. В съответствие с тези способи за плащане данъчнозадълженото лице твърди, че е заплатило дължимите от него данъци в брой в сградата на общината, за което е получило писмени документи от служители на Дирекция "Местни данъци" при община Варна. Следователно, същественото обстоятелство, което трябва да бъде изяснено, е дали наистина Иван Вълчанов е заплатил дължимите от него данъци в брой на служител от Дирекция "Местни данъци", и то в сградата на общината, дали този служител е имал правомощия да събере вземанията по длъжностна характеристика или не, и какво се е случило със събраните пари за данъци (ако действително такива са заплатени). Установяването на тези обстоятелства обуславя съществени правни изводи по съществото на спора. А то е част от предмета на досъдебното производство, което е образувано и се провежда по този и други (значителен брой) идентични случаи (данни по делото в тази насока се съдържат в приложеното и пред Варненския административен съд удостоверение изх. № 44837 от 28.11.2011 г., издадено от Областна дирекция на МВР - Варна, на което Вълчанов се позовава). В случая именно от направеното разследване по наказателното производство ще се установят (евентуално) престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора пред Административен съд - Варна. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта е установяването на правнозначимите факти. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, Варненският административен съд е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, и да спре производството по административно дело № 2253 от 2011 г., защото при разглеждането му са били установени престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото - условие, императивно определено от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. В резултат на неспиране на съдебно-административното производство са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал нарушение на посоченото съдопроизводствено правило. Визираното процесуално нарушение е съществено, тъй като поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на акта за установяване на задължение по декларация въпроси. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва да се спре производството по делото до приключване на наказателното производство. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,