Решение № 2540 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2010 г.

Решение № 2540 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Началник отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при Областна дирекция на МВР-Варна против Решение № 992/13.V.2010 г. по адм. д. № 3358/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена като неоснователна негова Заповед № К-746/17.ХI.2009 г. на, с която на полицай Пламен Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, с искане де се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника - полицай Пламен Георгиев, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание и не взема отношение по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение на посочените в касационната жалба пороци, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е провел съдебно производство, в което е събрал всички относими към спора писмени доказателства и като е извършил обстоен анализ на тези доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е стигнал до правилният извод, че обжалваната административна заповед, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "порицание" е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила. Обосновано и в съответствие с доказателствата, събрани в хода на служебната проверка, съдът е приел, че при нейното извършване административният орган е допуснал нарушение на чл. 243 от ППЗМВР, като не е запознал със изготвената справка ответника. Това изискване на закона е императивно, то води до ограничаване на правата на дисциплинарно-отговорното лице и неспазването му е основание за отмяна на наложеното наказание. Следователно, като е отменил заповедта, с която на ответника е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършеното от него нарушение, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,