Решение № 4832 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13322/2018 г.

Решение № 4832 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13322/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София против решение № 5393/12.09.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 5944 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002316004445-091-001 от 20.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 733/15.05.2017 г., на директора на дирекция "ОДОП" - София, относно установени задължения за ДДС в размер на 24 310 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 635, 11 лв. за данъчни периоди м. 09.2015 г., м. 10.2015 г., м. 12.2015 г., м. 04.2016 г. и м. 05.2016 г., по фактури, издадени от "Дон тон" ЕООД, "Колори 1" ЕООД, "Алекс 10" ЕООД, "Теле адванс" и "Пи мекс" ЕООД. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Черни рид" ЕООД, в съдебно заседание, чрез процесуален предсавител адв. Бърчев, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № № Р-22002316004445-091-001 от 20.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 733/15.05.2017 г., на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, относно установените задължения за ДДС в размер на 24 310 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 635, 11 лв. за данъчни периоди м. 09. 2015 г., м. 10. 2015 г., м. 12. 2015 г., м. 04. 2016 г. и м. 05.2016 г., по фактури, издадени от "Дон тон" ЕООД, "Колори 1" ЕООД, "Алекс 10" ЕООД, "Теле адванс" и "Пи мекс 2015" ЕООД. За да отмени процесния РА в обжалваната му част, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на материалната му законосъобразност, по отношение непризнатия данъчен кредит, съдът е приел, че ревизираното лице разполага с редовни, изготвени съобразно изискванията на Закона за счетоводството и чл. 114 и 115 ЗДДС фактури и документи, обективирани в установената, както от общия, така и от специалния закон форма и съдържат изискваната от тях информация за всяка конкретна стопанска операция. Приел е, че фактурираните доставки съответстват на основната дейност на ревизираното лице през процесния период, а доставчиците са доказали материална обезпеченост за изпълнението им, включително чрез използване на поддоставчици. Посочил е, че последващата реализация на получените по процесните фактури услуги в дейността на ревизираното лице не е спорен въпрос, което също е индикация, че спорните услуги са реално изпълнени. В заключение е приел, че съвкупната преценка на данните по делото, пълната кореспонденция между предмета на фактурите и представените договори, фактът на реализация на доставките в дейността на ревизираното лице, редовно воденото му счетоводство, потвърдено и от вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза обуславят безспорен извод за реалност на доставките. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основанията, посочени от касационния жалбоподател. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснован извод за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с процесния РА. Оспореното решение е постановено при спазване на материалния закон, а по съществото на спора съдът се е произнесъл след самостоятелно, подробно обсъждане и преценка на установените факти по делото и събраните доказателства. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани и относимите правни норми. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Неоснователни са възражения на касатора за недоказаност на действителното осъществяване на спорните доставки. Предмет на процесните фактури по същество са услуги – "направа и ремонт на горски пътища", "товарене и превоз на дървесина". За да възникне право на приспадане на данъчен кредит в случая на доставка с предмет услуга, следва да се докаже, че услугата е действително извършена и резултатът от нея е наличен при ревизираното лице. В случая, безспорно е, че доставките, предмет на спора са предназначени за икономическата дейност на ревизираното лице, упражняването на която е подчинено на разрешителен режим и лицето притежава нужния лиценз. Не се спори между страните и относно наличието на последваща реализация по процесните доставки в дейността на ревизираното лице, който факт е потвърден и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Счетоводството на ревизираното лице е водено в съответствие със законовите изисквания и аналитично, което е дало възможност на вещото лице да го проследи детайлно. Ревизиращите органи са установили, че фактурите, издадени от процесните доставчици са осчетоводени от издателите и са включени в СД за ДДС и дневниците за продажби за съответните периоди. Правилно съдът е изследвал възможността на доставчиците да предоставят реално фактурираните услуги, като абсолютна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. От представените доказателства се установява, че всички доставчици са имали нужната техническа обезпеченост, включително чрез използване на подизпълнители, да извършат услугите – "направа и ремонт на горски пътища", "товарене и превоз на дървесина". Действително, не са налични преки доказателства, свидетелстващи за съдържанието на извършените услуги, извън сключените договори със същия предмет. Съгласно обясненията на ревизираното лице относно транспортните услуги, обаче, превоза на дървесина се е извършвал в района на добиването й, само по черни горски пътища, като добитите количества дърва са били превозвани до временен горски склад, за което не са нужни нарочни транспортни документи. Не се изисква и издаване на специален документ за товаренето и разтоварването на дървата, доколкото това се извършва без да се напуска територията на горските отдели, в които ревизираното лице вече има издадено разрешително за сеч. Поради изложеното, непредставянето на изисканите от ревизиращите органи транспортни документи – товарителници, тахошайби – не следва да бъде обосноваващо за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит. По фактурите, свързани с "направа и ремонт на горски пътища", настоящият състав счита, че естеството на работа в случая съществено се различава от обичайните СМР предвид спецификата на мястото на извършване на услугата. В обясненията си ревизираното лице е посочило, че за изпълнението на тези услуги материали не са използвани. След като материали не са били необходими, не са фактурирани, не следва да се търси и доказателство за тяхната доставка като индиция за действително изпълнена услуга по "направа и ремонт на горски пътища". Неоснователно е и възражението за липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, с което данъчните органи обосноват извод за липса на реална доставка по фактурите с посочения предмет. Ревизиращите органи са се позовали изцяло на установеното от служебно извършени в различни регистри справки, без да извършат проверка на място, за да проверят дали резултатът от фактурираните услуги е наличен, така както се твърди. Мотивът на приходните органи за отказ на данъчен кредит предвид недоказан кадрови ресурс на някои от доставчиците не означава, че сделките са нереални. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на Съда на Европейския съюз, на която правилно се е позовал административният съд. Установяването на кадровия ресурс на доставчика за изпълнение на услугите е неотносимо към фактическия състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Решението на СЕС по дело С-324/11. Съобразно цитираното решение Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите за извършване на фактурираните услуги работници и издателя на фактурите е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност." Според Решение на СЕС от 13 февруари 2004 г. по дело С-18/2013, което се явява приложимо в случая и в което е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че задълженото лице е знаело за такава измама. Предвид гореизложеното и съвкупната преценка на доказателствата, обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора разноски не се дължат. На ответника такива също не следва да бъдат присъдени поради липса на доказателства за извършването им. Водим от гореизложеното, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение,