Решение № 13224 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2012 г.

Решение № 13224 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на началника на Митница Столична, представен от юрк. Попгеоргиева, срещу решение № 5690/12.12.2011 г. на Административен съд София-град по административно дело № 1550/2010 г. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска се отмяната му. Ответникът по касация "Аурубис България" АД отрича основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отменено решение № К - 47 -0392 от 07.05.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 2 505 лева, считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване. С позоваване на относимите разпоредби на вторичното право на ЕС и на тази от националния правопорядък, както и тълкуването дадено от СЕС с решение от 31.03.2011 г. по дело С - 546/2009 г. и решенията по съединени дела С-124 и С-125 от 2008 г. АССГ е мотивирал решаващ извод за липса на предпоставки за възникване на акцесорното публично вземане за лихва. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Страните не спорят по фактите. Обвързващи касационния състав /арг. чл. 220 от АПК/ са фактическите установявания на инстанцията по същество за извършен от Аурубис България" АД (с предишно фирмено наименование "Кумерио Мед" АД) внос на меден концентрат с произход от Македония и оформяне на стоките под режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" с ЕАД № 07BG00503H000205/15.05.2007 г. С оспореното пред АССГ решение № К - 47 -0392 от 07.05.2008 г. на Митница София е определено митническо задължение за ДДС в размер на 2 505 лева и лихва, считано от датата на възникване на задължението (датата на вноса) до окончателното му изплащане. Допълнително определеното с решение № К - 47 - 0392/07.05.2008 г. задължение за ДДС е взето под отчет на 15.05.2008 г., а е заплатено от дружеството на 21.05.2008 г. Спорът е правен и се концентрира до момента на настъпване на изискуемостта на задължението за плащане на ДДС на титуляра на митническия режим и момента на изпадането му в забава като определящ за възникване на задължението за лихва. Разрешаването му от АССГ е по начин съответстващ на разбиранията на настоящия касационен състав. Субсумирането на казуса в хипотезите на приложимите разпоредби на съюзното право и съотнасянето към тях на нормите от вътрешното право е извършено по начин съответстващ на принципите за пряко действие и примат на наднационалния правопорядък. Изборът за прилагането на едната или другата правна системи не е предоставен на преценката на администрацията или на съда, а е обусловен от съдържанието на правоотношенията, по повод на изпълнението на задълженията по които възниква правния спор. Правилно АССГ е съобразил паралелното действие на двата правопорядъка. Въвеждайки необщностни стоки на територията на страната "Арубис България" АД е осъществило внос за целите на облагане с ДДС /вж. чл. 16, ал. 1 от ЗДДС/. В съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 от ЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО) обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет - в този смисъл е и решението на СЕС по съединени дела С-124 и С 125 от 2008 г. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. В разглеждания казус задължение за ДДС е взето под отчет на 15.05.2008 г., а е заплатено от дружеството на 21.05.2008 г. без то да е уведомено за вземането на задължението под отчет и да е определен срок за плащане. Противно на убеждението на касатора не е с характер на такова уведомление това за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033/08.02.2008 г., тъй като предхожда вземането на задължението под отчет, което в съответствие с цитираните разпоредби от МКО и ЗМ е завършено с вписването в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация. Съответствието на оспореното решение с материалния закон и абстрактността на оплакванията за процесуални опущения при постановяването му мотивира ВАС да го остави в сила. При този изход на спора и в съответствие с правилото на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК на ответника се следват разноски в размер 136.91 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение