Решение № 1031 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2008 г.

Решение № 1031 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. А. и М. Д. А. срещу решение № 113 от 14.05.2008 г. по в.гр.д. № 71 от 2008 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 941 от 12.12.2007 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Сливенския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Д. Т. Д. и С. Н. А. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с договор от 16.12.1997 г., обективиран в нотариален акт № 50, том XIX по нот.д. № 5* от 1997 г. В жалбата се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответницата по жалбата Д. Т. Д. не взема становище. С определение № 2 от 9.01.2009 г. по настоящото дело ВКС е допуснал до касационно разглеждане жалбата на Д. А. и М. А. на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК поради противоречиво решаван от съдилищата в обжалваното решение и в решение на ВКС № 407 от 26.07.2004 г. по гр.д. № 403 от 2003 г. въпрос: дали задължението на надарения да дава издръжка на дарителя е лично или наследимо. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по поставения съществен материалноправен въпрос счита следното: С обжалваното решение по същество е отхвърлен иска, като е прието, че задължение да издържа дарителите по договора за дарение от 16.12.1997 г. е имал само надарения по този договор Т. Д. А., а след неговата смърт наследниците му не са длъжни да дават издръжка на дарителите. В решение № 407 от 26.07.2004 г. по гр.д. № 403 от 2003 г. на ВКС, Второ г.о. е прието обратното - че наследниците на надарения встъпват в правата и задълженията му по договора за дарение и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението. Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката на съдилищата, обективирана в обжалваното решение на Сливенския окръжен съд, поради следното: Договорът за дарение е едностранен договор и по начало не създава никакви задължения за надарения, включително и да дава издръжка на дарителя. Надареният има само морално задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение. Това морално задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка, само ако настъпят нови юридически факти- ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка. Последица от неизпълнение на това вече правно задължение е възможността дарението да бъде отменено от дарителя на основание чл. 227, ал., б. "в" от ЗЗД. Със смъртта на надарения неговите наследници придобиват всички негови права и задължения. По наследяване обаче наследниците придобиват само правните, но не и морални задължения на своя наследодател. Поради това, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение, само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от самия надарен още преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана след смъртта на надарения, неговите наследници не дължат издръжка, тъй като нямат морално задължение към дарителя да са му признателни за дарението и тъй като към момента на откриване на наследството наследодателят им /надареният по договора за дарение/ все още не е имал правно задължение да дава издръжка на дарителя и съответно след неговата смърт неговите наследници не са наследили такова правно задължение. С оглед на горепосоченото разрешение на поставения съществен за делото материалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС счита касационната жалба за неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че искът за отмяна на дарението от 16.12.1997 г. е неоснователен, тъй като наследниците на надарения Т. Д. А. не дължат на дарителите издръжка, която е била поискана от тях много след смъртта на надарения: Тодор А. е починал на 14.12.2002 г., а дарителите твърдят, че са изпаднали в нужда и са поискали издръжка от наследниците на Т. А. повече от 4 години след неговата смърт - на 4.05.2007 г. Поради гореизложеното, решението на Сливенския окръжен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия