Решение № 5827 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9150/2015 г.
ВАСVI отделение17.05.2016 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 382 от 19.06.2015 г., постановено по адм. дело № 264 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № П-304-А / 09.02.2015 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Септември, потвърдена с решение № РД-07-42 от 19.03.2015 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пазарджик, с която отпуснатата месечна социална помощ на Велко Митков Гогов от с. Злокучене, обл. Пазарджик, е прекратена за срок от две години, считано от 01.11.2014 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5827 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9150/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Велко Митков Гогов от с. Злокучене, обл. Пазарджик, против решение № 382 от 19.06.2015 г. по адм. дело № 264 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № П-304-А / 09.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Септември. Изложените съображения релевират съдопроизводствени и материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Септември е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Велко Митков Гогов от с. Злокучене, обл. Пазарджик, против заповед № П-304-А от 09.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Септември, потвърдена с решение № РД-07-42 от 19.03.2015 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пазарджик, с която отпуснатата на жалбоподателя месечна социална помощ е прекратена за срок от две години, считано от 01.11.2014 г., на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане). За да постанови решението си, Административен съд - Пазарджик неправилно е приел за доказано, че през м. ноември 2014 г. жалбоподателят повторно е отказал да положи общественополезен труд. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. С алинея 2 е предвидено полагането на общественополезен труд да се извършва за срок 14 дни по 4 часа дневно. В случая дейностите по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП са договорени между Дирекция "Социално подпомагане" - Септември и Община - Септември с договор, сключен на 29.12.2011 г. В изпълнение на поетото задължение общинската администрация е разработила програма за общественополезни дейности в конкретното населено място. Жалбоподателят Гогов е бил запознат със задължението да полага общественополезен труд като условие да получава месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, с изготвения от кметството график за разпределението по обекти и работното време за месец ноември 2014 г. При извършено на 25.11.2014 г. посещение на обекта на улица "Четвърта" в село Злокучене служителите на Дирекция "Социално подпомагане" - Септември са установили, че жалбоподателят не се намира на обекта и не полага труд. От така установеното обстоятелство не може да се направи окончателен извод, че лицето е отказало да положи общественополезен труд и не е отработило изискваните 14 полудни през м. ноември 2014 г. От свидетелските показания се установява, че кметството не води присъствена книга, а в констативния протокол не е отразен часът и продължителността на извършената на обекта проверка. Констатацията в протокола влиза в противоречие с издадената от кметството служебна бележка, съгласно която през м. ноември 2014 г. жалбоподателят Гогов е положил 14 дни общественополезен труд. В случаите, когато лицето не е положило труд в организираните програми за благоустрояване и хигиенизиране, могат да бъдат приложени санкциите по чл. 12, ал. 5 или 6 от ППЗСП. При първи по ред отказ за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП. При повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ се прекратява за срок две години на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП. По делото е приложена заповед № П-304/05.06.2014 г. за спиране на социалната помощ за срок от два месеца, но няма данни, че тази заповед е била връчена на адресата и е влязла в сила. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Административният орган е следвало да изпълни процесуалните си задължения по чл. 35 и чл. 36 от АПК и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като вземе предвид конкретните условия в с. Злокучене и издадените служебни бележки (в същия смисъл по аналогични спорове вече са постановени решения на Върховния административен съд № 5491 от 10.05.2016 г. по адм. д. № 9165/2015 г., № 4935 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 9134/2015 г., № 5733 от 14.05.2016 г. по адм. д. № 9131/2015 г. и др.). Заповедта е издадена в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, поради което подлежи на отмяна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,