Решение № 654 от 8.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1565/2012 г.

Решение № 654 от 8.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1565/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитник на осъдения И. Д. е отправил до ВКС "молба" (всъщност - искане по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на делото, по което е осъден), от която става ясно, че със задочната присъда на Свиленградския районен съд срещу него е нарушен материалният закон и му е наложено явно несправедливо наказание по смисъла на основанията за възобновяване на делото, които има предвид чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Оспорената присъда - 60 от 27.IV.2006 г. по нохд № 481/2004 г., е за митническа контрабанда с лек автомобил на 1202 грама марихуана (канабис) с 2,22% тетрахидроканабинол в това високорисково наркотично вещество, на стойност 4 808 лева - престъпление по чл. 242, ал. 2 НК, за което Д. е наказан на лишаване от свобода за 10 години при първоначален строг режим и глоба 100 000 лева, а наркотикът и лекият автомобил са отнети в полза на държавата (чл. 242, ал. 7 и 8 НК). Присъдата е влязла в сила без да бъде проверявана в следваща съдебна инстанция. Искането за възобновяване е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, с уточненията, че това се прави поради явната несправедливост на наложеното наказание и поради задочното осъждане на Д. (чл. 423 НПК) във връзка с издадената спрямо него Европейска заповед за арест; осъденият настоява пред ВКС върху последното основание за възобновяване. Прокурорът пред ВКС смята, че е възможно искането да бъде уважено и на двете основания. Върховният касационен съд намери, че искането за възобновяване е основателно. Предимство има основанието, свързано със задочното осъждане на И. Д. - това следва обективно от интереса му да иска възобновяване на делото, по което е осъден, даже и тази алтернатива да не присъства толкова категорично в "молбата" от името на осъдения, в сравнение с другата, за намаляване на наложеното наказание поради явна несправедливост. Нещо повече - ВКС би могъл и по своя инициатива да уважи искането за по-благоприятната алтернатива за възобновяване на делото, ако се приеме, че изборът на едното или другото основание (чл. 422, ал. 1, т. 5 или чл. 423 НПК) е въпрос на правна квалификация на приложимата процедура, идея, развита още в Т. р. 117 от 1 декември 1956 г. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (Сб., с. 35; също: р. 275 от 21 юни 2012 г. по нд № 625/2012 г. на ВКС, I н. о., необнародване в Бюлетина на ВКС). От друга страна, ако предимство има искането за възобновяване, основано на задочното осъждане на Д., безспорно е, че в рамките на това основание трябва да бъде предпочетено уреденото в чл. 423, ал. 5 НПК - заради Европейската заповед за арест № Р-42 от 29 септември 2010 г., издадена от прокурор в районната прокуратура-Свиленград по изпълнението на оспорения сега съдебен акт и съдържаща изрично в т. d гаранцията, че след предаването на осъдения, делото му ще бъде възобновено по този ред, респ. без ВКС "да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него". Ръководен от всичко изложено и с оглед останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, в това число на чл. 423, ал. 4, която изисква произнасяне и по мярката за неотклонение - задържане под стража при произнасяне на оспорената присъда, целесъобразно (чл. 57 НПК) и сега с оглед процесуалното поведение на Д., което е наложило провеждане на задочното производство, ВКС-I наказателно отделение