Решение № 4912 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13004/2020 г.

Решение № 4912 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13004/2020 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Б., чрез процесуален представител адв. Н. Б., срещу Решение № 755 от 07.10.2020 г. на Административен съд П., постановено по адм. дело № 793/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение №Ц1012-12-41#1/26.06.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – П. (ТП на НОИ - П.) и потвърдените с него Разпореждане № 4/протокол №N01126 от 26.03.2020 г. и Разпореждане № 6/протокол №N01128 от 27.03.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване ("ПО") при ТП на НОИ – П. относно изменение и преизчисление на лична му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Наведените в жалбата възражения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърденото с него Решение №Ц1012-12-41#1/26.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П., както и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по приложението на закона. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – П., не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Решение №Ц1012-12-41#1/26.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена жалбата на С. Б. срещу Разпореждане № 4/протокол №N01126 от 26.03.2020 г. и Разпореждане № 6/протокол №N01128 от 27.03.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П. относно изменение и преизчисление на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът се е произнесъл по спорния за делото въпрос, свързан с материалната законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - П., а именно, че Б. не е доказал размера на осигурителния доход за периода от 13.11.1992 г. до 31.12.1996 г., независимо от влязлото в сила съдебно Решение № 791 от 07.06.2019 г., постановено по гр. дело № 3177/2018 г. по описа на Районен съд П. по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), с което е признато полагане на труд за същия период. Изложил е мотиви, че чл. 1, ал. 3 ЗУТОССР изключва установяването на получаваното трудово възнаграждение или осигурителен доход, поради което правилно органът е отказал да преизчисли пенсията му за ОСВ на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО, предвид липсата на надлежни доказателства в този насока. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд П. е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано - поради следните съображения: Жалбоподателят е подал заявление № 1019-12-8 от 03.01.2020 г. за преизчисляване пенсията по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО и чл. 102, ал. 1 КСО, като преди това пенсията за осигурителен стаж и възраст е била отпусната с Разпореждане № 7/протокол №N01188 от 18.05.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., с което не е бил зачетен стажа му за периода 13.11.1992 г. – 31.12.1996 г. на длъжност "шлосер в леярски цех" в ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт", гр. С.. Както пред ТП на НОИ - П., така и пред първоинстанционния съд е било констатирано, че с влязло в сила на 22.11.2019 г. Решение № 791/07.06.2019 г. на Районен съд П., постановено по гр. дело № 3177/2018 г. съдът е приел за установено и на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, че по отношение на ТП на НОИ – П. лицето е работило като шлосер по ремонт на машини в леярен цех в "Строймашинженеринг" - СМИ "Строймашремонт", гр. С. за периода 13.11.1992 г. – 31.12.1996 г. без прекъсване, на пълен работен ден. Видно от мотивите на съдебното решение, приложено като доказателство по административната преписка, съдът за да установи правнорелевантния факт, свързан с периода на полагане на труд, е кредитирал записа в представената в заверено копие трудова книжка на лицето, която не е била оспорена по реда на чл. 193 ГПК, както и в Удостоверение № 23-3 от 15.01.1997 г. издадено от ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт", гр. С.. В процесното решение, предмет на съдебен контрол по настоящото дело, директорът на ТП на НОИ – П. се е позовал на решението на гражданския съд и е признал на касатора трудов стаж за периода 13.11.1992 г. – 31.12.1996 г. на съответната длъжност шлосер в леярски цех в посоченото предприятие. Органът в решението си също е приел, че стажът за посочения период и длъжност попада в списъка с длъжности по т. 4 а, буква "н" от Правилника за категоризирането на труда при пенсиониране, поради което следва да се зачете като първа категория труд. Обосновано административният съд намира, че по реда на ЗУТОССР може да се докаже наличие на трудов стаж, но не и трудово възнаграждение или осигурителен доход. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Според посочената разпоредба документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а в случаите, в които тези документи липсват, осигурителите и техните правоприемници, могат да издават удостоверения за осигурителен стаж, трудово възнаграждение или доход, въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж или доход. Неправилно първоинстанционният административен съд не е ценил приложената от С. Б. трудова книжка в заверено копие по преписката (л. 94, л. 87 и л. 24 от първоинстанционното дело). Достоверността на положения запис в графа "заплата, надница", получавана от жалбоподателя за изпълнение на длъжността "шлосер по ремонта на машини в леярски цех" за процесния период и в посоченото по-горе предприятие, не е опровергана от ангажираните по делото доказателства. Напротив, на нея се е позовал и гражданският съд за да уважи предявения от Б. установителен иск по чл. 1, ал. 3 ЗУТОССР. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС определя трудовите книжки и документите по утвърден образец, като доказателства за осигурителния стаж. Няма пречка, след анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, съдът да възприеме даден документ само в дадена негова част, както е в случая с трудовата книжка на лицето в посочените части относно получаваното трудово възнаграждение. Следователно, налага се извод, че документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен/трудов стаж и доход, и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им с предения в закона ред и актове. От данните по делото безспорно се доказва, че трудовото възнаграждение и период, които жалбоподателят иска да бъдат взети предвид при преизчисляване на пенсията му за осигурителен стаж и възраст, са установени. Следва да се приеме, че са налице всички предпоставки за преизчисляване от страна на компетентния пенсионен орган на пенсията на лицето по чл. 99, ал. 1, т. 1 буква "а" КСО и чл. 102, ал. 1 КСО, като му се зачете трудовия стаж и доход за периода 13.11.1992 г. – 31.12.1996 г. положен в ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт", гр. С.. Съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, правоимащите могат да поискат преизчисляване на пенсията, което се извършва по начина на изчисление на първоначалната пенсия - чл. 70 от КСО. Разпоредбата на чл. 70, ал. 17 (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) КСО, относима към датата на подаденото заявление, посочва от своя страна, че лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок след влизането в сила на разпореждането, с което размерът й е определен по реда на този кодекс. Преизчисляването се извършва от датата на подаването на заявлението. В конкретната хипотеза лицето е поискало преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 буква "а" КСО и се е позовало на влязлото в сила Решение № 791/07.06.2019 г. на Районен съд П., постановено по гр. дело № 3177/2018 година. Посоченият срок не следва да ограничава материалното право на лицето да поиска преизчислението й, след като основанието за преизчисляване е едно бъдещо несигурно събитие и в случая се свързва с уважаване на исковата претенция по чл. 1, ал. 3 ЗУТОССР. Затова срокът по чл. 70, ал. 17 КСО следва да се брои от датата на влизане в сила на решението по гражданското дело и в случая, съобразно данните по делото, той е спазен. С оглед изложеното се налага извода, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд П. е постановил неправилно решение. Изложените от касатора доводи срещу съдебното решение са основателни. Решението трябва да се отмени и вместо него да се постанови отмяната на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Делото следва се върне във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление от С. Б. от 03.01.2020 г., като се зачете установения трудов стаж, съобразно диспозитива на влязлото в сила съдебно решение на Районен съд П. за периода 13.11.1992 г. – 31.12.1996 г., когато е работил като шлосер по ремонт на машини в леярен цех в "Строймашинженеринг" - СМИ "Строймашремонт", гр. С. и получаваното трудово възнаграждение за този период, съобразно приложената в преписката трудова книжка. При този изход на спора основателно е своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски. Последните възлизат на 400 лева за един адвокат по делото пред ВАС съобразно договор за правна защита и съдействие № 005248/16.03.2021 г., заплатена държавна такса в размер на 30 лева за съдебното производство пред ВАС, съответно сумата от 450 лева по договор за правна защита и съдействие № 002529/14.07.2020 г. пред първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение