Решение № 7522 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2018 г.

Решение № 7522 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив срещу решение № 1290 от 11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 239/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 1724/22.12.2017 г. за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането съобразно мотивите в решението. На основание заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите, съгласно която се закрива Митница Пловдив, като дейността, компетентността, правата и задълженията на Митница Пловдив преминават към Териториална дирекция Тракийска, с определение № 2946/27.02.2019 г. е конституиран като жалбоподател по делото директорът на Териториална дирекция Тракийска. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът – "КАТЕКО" ООД, чрез адв. Русев, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е отменил по жалба на "КАТЕКО" ООД решение № 1724/22.12.2017 г. за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по подадено искане вх. № 32-305939/02.11.2017 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по искането съобразно мотивите в решението. Съдът е приел, че обжалваното решение на началника на Митница Пловдив е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като се е позовал на приетото по делото заключение на вещото лице по изготвената съдебно-техническата експертиза, съдът е достигнал до извод, че енергийните продукти се използват изцяло в технологичния и производствения процес на предприятието. Приел е, че енергийните продукти, посочени в искането с вх. № 32305939/02.11.2017 г. и получената топлинна енергия не се ползват за отопление, като моторно гориво, за химически реакции, металургични процеси или за други някакви нужди извън технологично - производствения процес на дестилерията. Според съда получената топлинна енергия не се използва за отопление, т. к. никъде в обекта не е изградена отоплителна инсталация, работеща с процесните енергийни продукти. Обжалваното решение е правилно. По делото е установено, че в случая енергийните продукти, посочени в искането с вх. № 32305939/02.11.2017 г., не се използват за други цели освен за технологични в производството на дружеството. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС урежда изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е предвидено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС в относимата редакция и това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, при които енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение за цели по т. 10 и т. 33 или за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. От представените писмени доказателства и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че енергийните продукти не се използват от "КАТЕКО"ООД за гориво за отопление, а изцяло се реализира в технологичните процеси. Същите са предназначени за получаване на пара, участваща в дестилационния процес по добиване на розово масло, флорални води и етерични масла, като без участието им е невъзможно осъществяването на технологичните процеси. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 ЗАДС възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. В конкретния случай той се реализира изцяло за производствени цели. Изводът на съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС и искането за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител подлежи на уважаване, е в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби. Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция в полза на ответника следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1560 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,