Решение № 5207 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2009 г.

Решение № 5207 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 5.01.2009 г. по адм. дело № 367 от 2008 г. на Добричкия административен съд е отменил решение № 22 от 6.06.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Добрич и потвърденото с него разпореждане № 501 от 18.04.2008 г. на началника на отдел "КПК", издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет от 18.04.2008 г., с който "Матеви" ООД - Добрич е задължено да внесе сумата 1 120 лв., представляваща изплатено за сметка на ДОО парично обезщетение на едно осигурено лице за отглеждане на малко дете през периода от 1.06.2006 г. до 31.12.2006 г. и лихви за забава в размер на 392, 47 лв. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационната жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Решението е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 52а и 53 от Кодекса за социално осигуряване. Административният съд е приел, че майката Стефка Колева Андреева е имала право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете и от тук че осигурителят "Матеви" ООД - Добрич законосъобразно е изплатил паричното обезщетение за сметка на държавното обществено осигуряване. Това становище на административния съд е неправилно. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Следователно, за да се изплаща на майката на детето парично обезщетение за срок от две години, освен изброените по-горе условия се изисква детето да не е наставено в детско заведение - ал. 4 на чл. 53 КСО. Следователно майката на детето не може да получава парично обезщетение ако детето е настанено в детско заведение. Идеята на законодателя ясно личи - паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. Това означава, че заявлението на майката до работодателя за ползване на отпуск за оглеждане на малко дете, следва да бъде придружено с декларация на същата, че детето й не е настанено в детско заведение. В случая, на 15.06.2006 г. майката Стефка Колева Андреева е подала молба до работодателя за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на дете без приложена декларация, че детето й не е настанено в детско заведение. Липсата на такава декларация дава основание да се презумира, че детето й е било настанено в детско заведение, с което не е изпълнено условието, предвидено в чл. 53, ал. 4 КСО. А липсва ли това условие за майката на детето не възниква право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. При това положение е безпредметно обсъждането на останалите условия, предвидени в чл. 52а КСО, що липсата на условието по чл. 53, ал. 4 КСО е достатъчно основание за да не възникне правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от КСО. При тези правни и фактически положения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Матеви" ООД - Добрич, е уважена като основателна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат потвърдени като законосъобразни. По изложените съображения, Върховният административен съд,