Решение № 1967 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2019 г.

Решение № 1967 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисията) срещу решение № 705 от 07.02.2019 г. по адм. дело № 10781/2018 г. по описа на Административния съд – София-град. Касаторът твърди неправилност на оспорвания акт поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на К. Коев. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Цветкова, която поддържа касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – К. Коев, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно решение № 2-1421/18.09.2018 г. на Комисията, в частта, с която е обявена установената и обявена с решение № 160/15.09.2010 г. принадлежност на К. Коев към органите на Държавна сигурност. В мотивите си съдът е посочил, че по отношение на К. Коев е постановено решение № 160/15.09.2010 г. на Комисията, с което е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на секретен сътрудник, под псевдоним "Зорге". Принадлежността му е установена в качеството му на управител на "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" ЕООД (01.08.2008 г. до 26.01.2009 г.). Съдът е посочил, че решението на комисията е било оспорено пред съд и е потвърдено, поради което по отношение на същото лице има влязъл в сила административен акт, с който е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от закона за същото качество. Съдът е посочил, че въпросът относно принадлежността на Коев е установена и с двете решения на базата на едни и същи документи. Решението е правилно. Комисията има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение на едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по смисъла на закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от закона – когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече Комисията се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на Коев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА с предходно решение, в едно и също качество на сътрудничество и въз основа на едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от с. з Правилно административният съд е приел, че Комисията не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства и в едно и също качество. Касационната инстанция споделя извода на съда, че постановеният административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. При тези съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на Коев се следва присъждането на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в доказания по делото размер от 600, 00 лв. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия по делото, възражението за прекомерност на така платеното възнаграждение се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение