Решение № 11048 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2018 г.

Решение № 11048 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № ЗЗ/28.03.2018 г., постановено от Административния съд - Г. по адм. д. № 317/2017 г. С обжалваното решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на И. Г. сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с невръчване на три броя призовки за явяването му като страна по три дела на Районен съд - Г., Районен съд - П. и Върховен административен съд и невръчване на заповед за изпращането му на лечение в СБАЛЛС – С. през периода от 13.09.2017 г. до 21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на главницата. Със същото решение е отхвърлен предявения от И. Г. иск за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 1 000 лева. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е срещу осъдителната част на съдебното решение. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в оспорената част или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Иска се присъждане на направените разноски. По тази касационна жалба е постъпил писмен отговор от И. Г., в който са изложени съображения, въз основа на които жалбата се оспорва и се иска нейното отхвърляне. Касационната жалба на И. Г., подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Д. е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Твърди се, че в обжалваната част решението е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в пълен размер. Касационната жалба на И. Г. се оспорва от ГДИН чрез пълномощника ? по делото по съображения, представени в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба на ГДИН и неоснователност на касационната жалба на И. Г.. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са редовни от външна страна, подадени са от страни по съдебния спор, за които обжалваното решение в съответната му част е неблагоприятно за тях, подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността им съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който ищецът претендирал от ГДИН изплащане на обезщетение в размер на 1000 лева за причинени му неимуществени вреди във връзка с невръчване на три броя призовки за явяването му като страна по три дела - на Районен съд - Г., Районен съд - П. и Върховен административен съд и невръчване на заповед за изпращането му на лечение в СБАЛЛС – С. през периода от 13.09.2017 г. до 21.09.2017 г. Поискана е и законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на увреждането – 18.09.2017 г. до изплащането на главницата. От фактическа страна по делото е прието от първоинстанционния съд, че Георгиев изтърпява наказание "лишаване от свобода" в затвора в [населено място] от 2005 г. до настоящия момент. Установено е, че с Експертно решение № 49 от 21.04.2017 г. на НЕЛК му е била призната 86% намалена работоспособност, поради наличие на комплекс от заболявания. Установено е също, че със Заповед № Л-3999/2 от 29.08.2017 г. на Началник отдел СДВР при МП, ГДИН, е било разпоредено ищецът да бъде изпратен за лечение в болница, без да е била налице яснота нито относно периода, през който същият е щял да бъде настанен в нея, нито относно началния момент, от който е трябвало да постъпи, както и дали, и кога той е бил запознат с този акт. Първоинстанционният съд, въз основа на приложените по делото Медицинска справка от 3.01.2018 г. на д-р Р. Т., История на заболяването (ИЗ) № 378/230 и Епикриза, намиращи се съответно на л. 88, 89 и 93 от делото, е установил, че Георгиев е бил приет за лечение на 19.09.2017 г., като при приемането му, е попълнил и подписал информирано съгласие за лечение, както и информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия болничен престой в същото лечебно заведение, а изписването му е станало два дни по-късно – на 21.09.2017 г., предвид представените ИЗ и епикриза. Представено е и писмо вх. № СДА-01-260 от 6.02.2018 г. от лечебното заведение във връзка с направени запитвания, от което се потвърждавала продължителността на болничния престой на Георгиев. Съдът е приел, че в писмото се сочело, че в стаята, в която е бил настанен лишеният от свобода, е имало 4 легла, 4 нощни шкафчета, мивка с течаща студена и топла вода, самостоятелен санитарен възел с душ, до който обитаващите стаята имали свободен достъп, а в болничната столова се осигурявали всички диетични храни, съответстващи на заболяванията на пациентите, с нужната посуда. Съдът е приел, че при необходимост от лични вещи за болничното заведение отговарял ИСД, който провеждал редовни срещи с пребиваващите лишени от свобода в болницата. Прието е, че пациентът е бил насочен за хоспитализация от медицинския център на затвора в [населено място] за клинично наблюдение и лечение, като почти веднага след като е бил хоспитализиран, той настоял да напусне лечебното заведение, подписвайки информирано съгласие за това. Съдът е приел, че не се предоставяли от болницата данни за предварително уведомяване на Георгиев за болничния престой и началната му дата, въпреки отправяните запитвания от страна на съда в тази насока. Прието е също, че в писмото не се сочело, че лечебното заведение предоставя на болните средства за лична хигиена: четка и паста за зъби, пособия за бръснене, сапун, кърпа, като показанията на разпитания по делото свидетел М. С. сочели, че такива се носели от самите пациенти, а ако не разполагали с такива - е можело да ги закупят от лавката на Затвора при наличност на лични средства. Административният съд е счел, че в зависимост от обстоятелството, че Георгиев не е бил предварително уведомен за това, че постъпва за болничен престой, за началната дата на лечението и за неговата продължителност, било нормално да се предположи, че не се е снабдил предварително с тези вещи, както и с нужните му средства за закупуването им, а липсата на такива обичайно създава дискомфорт по причина, че лицето е лишено от възможност да поддържа елементарната си ежедневна хигиена. Съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца за неприемливи условия в болничната стая, тъй като от показанията на разпитания по делото свидетел, не ставало ясно, какви са били и какво влияние са указали върху лишения от свобода условията, при които се е провеждал болничният престой. Съдът е посочил, че свидетелят не е бил на етажа, на който се е намирал Георгиев и е нямал впечатления от неговата стая, а също така е изтъкнал, че свидетелят е бил приет за лечение през 2006 г., т. е. 11 години преди процесния период, поради което показанията му относно условията, с които разполага болницата и в частност конкретно стаята, в която е бил настанен Георгиев, не можело да се приемат за актуални. В тази връзка съдът е отбелязал, че лишеният от свобода е подал сигнал до прокуратурата за това, че изнесените твърдения в писмото – справка, издадено от лечебното заведение, били неверни, но тъй като към момента проверката по този въпрос не била приключила, то първоинстанционният съд не можело да приеме, че изнесеното в писмото било неистина. Съдът е приел, че през месец септември, 2017 г., когато Георгиев е бил приет за лечение, последният бил участвал и в три различни съдебни дела като страна – ищец, гледани от три различни съдилища: Районен съд П., гр. д. № 9457 от 2016 г., с дата за заседание – 13.09.2017 г.; Върховен административен съд, адм. д. № 6476 от 2016 г., с дата на заседанието– 18.09.2017 г. и Районен съд Г., гр. д. № 514 от 2015 г. с дата на заседанието – 20.09.2017 г. Административният съд, с оглед установяване верността на твърдението на Георгиев, че същият не е получавал призовки за тези дела, е изпратил писма до съдилищата, с които е поискал копия от призовките, от които да е видна "датата на връчването им на И. Г.", като от получените отговори на писма и приложените към тях копия на призовки се установило, че призовката за гр. д. № 514/15 г. на РС – Г. е получена на 29.06.2017 г. от Инспектор "Социална дейност и възпитателна работа" - С. Л. (ИСДВР), но нямало данни, дали и кога е била връчена на лишения от свобода. Установено е, че призовката по гр. д. № 9457 от 2016 г. на РС – П. е получена от същото длъжностно лице на 14.07.2017 г. и отново липсвали данни за връчването ? на Георгиев, а призовката за адм. д. № 6476 от 2016 г. на ВАС е връчена на 21.06.2017 г. отново на Лишев, без данни за получаването ? от Георгиев. Поради липса на данни за връчването на призовките на лишения от свобода, първоинстанционният съд е отправил запитване и до затвора в [населено място], като с писмо вх. № СДА-01-259 от 6.02.2018 г. на началника на затвора било отговорено, че "Призовките и др. съобщения се връчват на лишения от свобода И. Г. срещу подпис и обратна разписка. Закъснение може да се получи единствено, ако лишеният от свобода отсъства заради дела, което е често явление. Администрацията на затвора не съхранява архив на връчените призовки на лишените от свобода" (л. 131). Това била причината съдът да приеме, че доказателства относно обстоятелството, че призовките за трите дела са били действително връчени на ищеца, не са били представени. Съдът е приел, че доколкото свидетелят Събев сочел, че се е бил срещал с Георгиев, когато двамата участвали по дело на последния в С. и Георгиев е бил приет в болницата там, то следвало извод, че свидетелят имал предвид делото пред ВАС. С. С. - Георгиев му бил споделил, че не бил получавал призовка за това дело, не си носел документи, като не бил подготвен и за лечението. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна за недоказан факата, че призовките са били връчени на Георгиев и че той е имал възможност да се приготви за престоя си от около седмица в различни населени места, без да се връща в затвора в гр. Л., където пребивавал постоянно, за да може да се снабди с нужните му принадлежности и лекарства, както и да се подготви за делата. Съдът, съобразно разпоредбата на чл. чл. 46, ал. 2 от ГПК, според която призовката може да се връчи на друго лице, но то се подписва в разписката със задължение да я предаде на адресата, е приел, че в конкретния случай липсвали причини призовките да не бъдат връчени на Георгиев своевременно, тъй като призовката на РС – Г. е получена в затвора на 29.06.2017 г. – близо три месеца преди обявеното с нея заседание, призовката на РС – П. е получена в затвора на 14.07.2017 г. – два месеца преди заседанието, а призовката за ВАС е получена на 27.06.2016 г. за заседание, насрочено за 18.09.2017 г. – два месеца и половина преди заседанието. Съдът е приел, че невръчването на призовки и съобщения създава пречки за своевременна подготовка и пълноценно участие за съдебно заседание, което от своя страна затруднявало реализацията на правото на справедлив съдебен процес. С. е отчел и факта, че Георгиев е лишено от свобода лице, което не можело свободно да пътува между отделните заседания в различните населени места, да се снабди свободно с необходимите му принадлежности и лекарства, каквито безспорно му трябвали, с оглед здравословното му състояние. Съдът е приел, че съобразно чл. 77, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ППЗИНЗС) молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждали в специална книга, в която се отбелязвали датата на получаването и изпращането, името на затворника, органа, до който са адресирани, предмета и получения отговор, като в случая Георгиев в качеството си на ищец бил изпратил до съдилищата искови молби, които е следвало да са регистрирани в тази книга, а съобщенията от тези институции, вкл. призовките, били вид отговор, съдържащ в себе си и покана, следователно подлежали на завеждане в книгата. Съдът е приел, че въпреки това задължение, в затвора в [населено място] това изискване не е било спазено в трите случая, касаещи трите дела, като липсвало основание за ограничаване правото на кореспонденцията на Георгиев със съда в тези случаи. В заключение първоинстанционният съд е приел, че нарушаването на правото на лична кореспонденция съставлявало нарушение на основно човешко право, което причинявало на носителя му неимуществени вреди. Според съда правото на лична кореспонденция било създадено и признато с цел защита на личните отношения и социалните контакти на хората, което било особено важно за лишените от свобода, чиито контакти били съществено ограничени по смисъла и за целите на самото им наложено наказание, но това ограничение не следвало да надвишава целите на наказанието. Съдът е счел, че с невръчването на трите призовки и на заповедта за лечение в болнично заведение на Георгиев, като техен адресат, са били причинени неимуществени вреди на лишения от свобода, изразяващи се в създадено чувство на дискомфорт от това да не може спокойно да се подготви за делата, да си набави необходимите тоалетни принадлежности и лекарства за престоя му извън затвора, където ги съхранява, накърнено чувството му за сигурност, без това да е било реално необходимо. Това мотивирало съда да приеме, че било налице доказано по безспорен начин нарушение на правото на кореспонденция на лицето по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧ, в резултат на което за него били настъпили вреди в минимален размер, като съдът е счел, че справедливото обезщетение за претърпените от Георгиев се равнявало на сумата от 50 лева за всяко от четирите неуведомявания за смяната на неговото местопребиваване или общо 200 лева, ведно с лихвата за забава от датата на предявяването на иска – 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на главницата. Настоящият съдебен състав преценява решението като валидно, допустимо, но неправилно в оспорената му осъдителна част. Нарушен е материалния закон и е необосновано в посочената част. Необоснован и неправилен е изводът на административния съд, че призовките за гр. д. № 514/15 г. на РС - Г. за заседанието на 20.09.2017 г., по гр. д. № 9457/16 г. по описа на РС-П. за заседание на 13.09.2017 г. и за адм. д. № 6476/16 на ВАС за заседание на 18.09.2017 г. не са връчени на Георгиев. По делото, на лист 44 се намира призовката по гр. д. № 514/15 г. на РС - Г. за заседанието на 20.09.2017 г. Видно от гърба на тази призовка е, че ИСДВР- Лишев в качеството му на връчител е връчил на Георгиев призовката на 29.06.2017 г. като срещу "получател" има поставен подпис. Н. лист 46 от делото се намира призовката по гр. д. № 9457/16 г. по описа на РС-П. за заседание на 13.09.2017 г. Видно от съдържанието на гърба й е, че ИСДВР-Лишев в качеството му на връчител е връчил на 11.07.2017 г. на Георгиев призовката, тъй като срещу "получател" има положен подпис. Н. лист 49 от делото се намира призовката за адм. д. № 6476/16 на ВАС за заседание на 18.09.2017 г. от която е видно, че на 21.06.2016 г. е връчена на Георгиев / срещу "получател" има подпис/ от връчител - Лишев. Тези данни от посочените писмени документи кореспондират и с твърдяното от ищеца в "уточнение - възражение" от 22.11.2017 г., а именно "Да, имах призовките, но не съм информиран, както и аз самият не съм предполагал, че за дело на 19. 09., ще бъда взет на 13. 09. " Изводът, който се налага е, че значително време преди датите на заседанията, ищецът е бил надлежно информиран за тях, както и че той обективно е разполагал с време за своевременното предприемане на подготовката на багажа му( приготвяне на разрешени лични вещи за хигиена, дрехи и лекарства) във връзка с пътуванията за участието му в тях, в обема и вида, разрешен съобразно чл. 39, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото е останало недоказано твърдението на ищеца в исковата му молба, че не бил надлежно уведомен, че след разглеждане на делото му в гр. П. на 13.09.17 г., ще пътува за дело в гр. С. пред ВАС, насрочено за 18.09.13 година, след което ще бъде делегиран за дело пред РС- Г. за заседание на 20.09.17 година. При тези данни по делото, не може да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника за своевременното информиране на Георгиев за конвоирането му във връзка с явяването по горепосочените дела. Липсата на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, е достатъчно основание, претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени вреди на посоченото фактическо основание да не се уважи. Неправилно е и приетото от първоинстанционния съд, че Георгиев е тъпрял вреди от липсата на предварителното му уведомяване за това, че ще провежда болничен престой. На първо място със заповед № Л-3999/29.08.2017 г. на началник отдел "СДВРП", не е нареден болничен престой на лишения от свобода, а изпращането му за лечение в СБАЛЛС при затвора гр. С.. Преценката, дали е наложителен или не болничен престой е на компетентните здравни органи. От документите, представени по делото, се установява, че при постъпването му за лечение Георгиев е попълнил и подписал информирано съгласие за лечение, както и информирано решение за прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение като два дни след началната дата на постъпване, а именно – 19.09.2017 г., същият е бил изписан. Посочените обстоятелства водят до извода, че престоят на Георгиев в Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода - С. е бил твърде кратък, за да предизвика в него негативни емоции с интензитета на унизително отнасяне и нечовешко отношение. От друга страна, от съдържанието на писмо вх. № СДА-01-260 от 6.02.2018 г. от лечебното заведение, се установява, че при необходимост от лични вещи за болничното заведение отговаря ИСД, който провежда редовни срещи с пребиваващите л. св. в болницата. По делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че е поискал от ИСД снабдяването му с такива лични вещи и това му е отказано, или поради друга причина молбата му не е била удоволетворена. В тази връзка следва да се отбележи, че изводите на административния съд по отношение на настъпилите за Георгиев неимуществени вреди вследствие на нарушаване правото му на кореспонденция по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧ, както и вследствие на невръчване на заповед за изпращането му на лечение в СБАЛЛС – С., формиран от първоинстанционния съд, са необосновани и неправилни. Като е уважил частично иска, съдът е постановил неправилно решение в тази част, което следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло. По същите съображения, за недоказаност на твърдяното бездействие от страна на служители на ГДИН, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователна касационната жалба на И. Г., поради което решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част следва да се остави в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател - ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да се присъжда. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение