Решение № 183 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2008 г.

Решение № 183 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. С., град С., подадена от пълномощника и адвокат Х, срещу въззивно решение от 15.06.2007 г. по гр. д. № 3080/2003 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според жалбоподателката въззивният съд не е съобразил конститутивното действие на решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради което неправилно е приел, че спорните имоти не са индивидуализирани. Това индивидуализиране е извършено и със скица-копие от неодобрен кадастрален план на местността "вилна зона В. Л. ", изготвена от СОФГЕО. Ако се приеме, че не е приключила процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, то предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, а не неоснователен. Ответникът по касационната жалба П. Г. С., град С., оспорва жалбата. Ответниците по касационната жалба М. П. К., Е. П. К., Й. С. С., В. С. А. и Е. П. Д., всички от град С., не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решение от 04.05.2000 г. по гр. д. № 7000/1998 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от М. С. С., Й. С. С. и Е. С. Т., чийто наследници са М. П. К. и Е. П. К., срещу П. Г. С., В. С. А. и Е. П. Д., с правно основание чл. 108 ЗС за признаване право на собственост и предаване владението на недвижим имот с площ 2 720 кв. м. при съседи: път, И. К., А. Б., П. Д., Я. Д., С. П., А. В. К., съставляващ имот пл. № 168, к. л. Г-7-7-Г, заснет през 1992 г. Въззивният съд е приел, че не е завършила административната процедура по възстановяване на собствеността на ищците върху земеделски земи и не е допустимо процесният имот да се индивидуализира чрез скица на СОФГЕО, представена от ищците при заявяване на имота за възстановяване пред ПК или чрез свидетелски показания в производството по ревандикационния иск. При това положение не може да се установи дали имотът, възстановен с решение на ПК, е идентичен с процесния и искът е неоснователен. Предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск са установяване по безспорен начин, че ищците са собственици на процесния имот и ответниците упражняват фактическа власт върху него без да има противопоставимо на ищците основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че тези предпоставки не са налице. Правилен е изводът, че не е приключило производството по възстановяване собствеността върху земеделските земи, поради което искът е неоснователен като преждевременно предявен. Решенията на ПК по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановиш стари реални граници, или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие /ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС/. Това конститутивно действие се разпростира както по отношение обекта на собствеността, така и по отношение на субектите на собствеността. Решението на ПК е правопораждащ юридически факт за възстановяване собствеността върху земеделски земи. В случая правото на собственост върху процесните земеделски земи на ищците не е възстановено, тъй като решение № 3126 от 4.12.1995 г. на ПК - с. Л. не е придружено със скица и с него само е признато правото на възстановяване без да са индивидуализирани имотите като не е завършена процедурата по идентифициране по чл. 18д, ал. 5, 6, 7, 8 и 9 ППЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът на касатора, че ако не е завършила административната процедура по възстановяване на собствеността, то искът е недопустим, а не неоснователен. Въпросът за това дали е проведена тази процедура касае материалноправната легитимация на ищците и се отнася до съществото на спора, поради което правилно е прието, че искът е неоснователен като преждевременно предявен. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба П. Г. С. не трябва да се присъдят деловодни разноски, тъй като такива не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.