Решение № 3012 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2013 г.

Решение № 3012 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП "Пристанище Леспорт" при митница Варна, подадена чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Роева срещу решение № 973/18.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4908/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено решение към ЕАД № 12BG002006H004014/18.06.2012 г. на началника на МП "Пристанище Леспорт" при митница Варна, с което е коригирана митническата стойност в посоченото ЕАД, като в резултат на корекциите са определение митни сборове за довнасяне в размер на 4732.18 лв. ДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда довода, че доказателствената сила на представената от турските митнически власти електронна разпечатка на турския ЕАД има превес пред тази на доказателствата, ангажирани от вносителя. Счита, че всички материалноправни предпоставки за определяне на нова митническа стойност на внесената стока са установени в административното производство, поради което формираните от съда изводи са неправилни. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу решение към ЕАД № 12BG002006H004014/18.06.2012 г. на началника на МП "Пристанище Леспорт" при митница Варна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Челик 9" ООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на издаденото от касатора решение към ЕАД № 12BG002006H004014/18.06.2012 г. на началника на МП "Пристанище Леспорт" при митница Варна, с което се коригират клетки в посоченото ЕАД, като в резултат на корекциите са определени за довнасяне митни сборове в размер на 4 732.18 лв. на основание чл. 201, чл. 214 и чл. 217 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за стока за стока. За се произнесе по спора, съдът е осъществил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на който е извел кореспондиращи и логически обосновани фактически констатации. Към тях решаващият състав е приложил релевантната материалноправна норма на чл. 29, § 1 от МКО, в резултат на което е достигнал до извода, че оспореното решение отговаря на изискванията за законосъобразност, но противоречи на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно - на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят настоящия състав. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, съответно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. При така събраните доказателства, правилно е прието, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е именно цената, декларирана от вносителя, в резултат на което материално законосъобразен е и формираният извод за основателност на предявеното оспорване. Достигайки до него решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и като правилно следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,