Решение № 2679 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15093/2010 г.

Решение № 2679 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15093/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. Берковица срещу решение от 29.10.2010 г., постановено по адм. дело № 362/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, с което са отменени като незаконосъобразни в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на Общински съвет - гр. Берковица, както следва: в Раздел I "Такса битови отпадъци" в чл. 18а в частта на разпоредбата "не се приемат декларации от физически и юридически лица, които имат неизплатени задължения към Община - Берковица, доказани с удостоверение за наличие или липса на задължение"; в Раздел VI "Такси за технически услуги" - чл. 39а, ал. 1 "Не се извършват технически услуги на физическите и юридическите лица, които към датата на ползване на услугата имат неизплатени задължения към община-Берковица" и в Раздел VII "Такси за административни услуги" - чл. 40а, ал. 1 "Административните услуги, които към датата на заявяване на услугата имат неизплатени задължения към община - Берковица, се извършват в срок не по-кратък от максималния срок, установен с чл. 49, ал. 2, т. 1 от настоящата наредба или с друг нормативен акт. Лицата по ал. 1 нямат право да ползват бърза и експресна услуга", приети с решение № 771 по протокол № 38 от заседание на Общински съвет - гр. Берковица на 28.05.2010 г. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е отменил посочените разпоредби от наредбата, тъй като не са нарушени въведени с по-горестоящ по степен нормативен акт разпоредби. Представено е и писмено становище от адв. Бойка Тоскова. Ответникът Областен управител на област с административен център гр. Монтана в депозирано по делото писмено възражение я оспорва по изложените в него подробни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на Общински съвет - гр. Берковица е подзаконов нормативен, който е издаден от компетентен орган - чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, както и че е издаден в установената форма със съответните реквизити. Съдът е установил, че подзаконовият нормативен акт, предмет на оспорване пред него за законосъобразност противоречи на материалноправни разпоредби, което е основание по чл. 146, т. 4 АПК, както и не съответства на целта на закона - основание по чл. 146, т. 5 АПК. Според съда услугите, по отношение на които е допълнена наредбата представляват по своя характер и предмет основна част от дейността на общината, като отказът да бъдат извършвани поради неизплатени задължения към общината, би довело според съда до отказ от изпълнение на законовите задължения на общината. Според съда е утежнено предоставянето на услуги, което не е обосновано с оглед разпоредбите на ЗМДТ. Това се отнася както до чл. 18а, така и до чл. 39а, ал. и чл. 40а, ал. 1 от наредбата, макар според съда последните две да са логични и разбираеми. За чл. 18а съдът е приел, че разпоредбата във вида, в който е приета от общинския съвет представлява логически абсурд. Съдът е счел, че ако се приложат посочените разпоредби, ще бъдат игнорирани основни принципи на общината като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Съдът се е позовал в този смисъл и на практика на ВАС - решение № 11054/29.09.2010 г. по адм. дело № 2671/2010 г., VI отделение. Обжалваното решение е правилно постановено. И трите разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на Общински съвет - гр. Берковица (наредбата) - чл. 18а, втори абзац, чл. 39а и чл. 40а съдържат ограничаване възможността на физически и юридически лица на територията на община - Берковица да се възползват от предоставените услуги от общината. Отказът да се предоставят услуги е в противоречие, както с целта на наредбата да урежда отношения, свързани с определяне и администрирането на местните такси и цените на административните услуги, така и с основни принципи на местното самоуправление, като лишава физическите и юридически лица да се възползват от предоставяните от общината услуги. Както местните такси, така и услугите, предоставяни от общината са възмездни, което означава, че когато такава услуга се престира, то съответното физическо или юридическо лице заплаща съответно възнаграждение, което се определя от общината. С въвеждането на условие - липса на незаплатени задължения, се поставят в дискриминационно положение субекта, който се лишава от ползване на услугата, както и общината се лишава от възможността и правото да предостави на своите граждани и юридически лица съответните услуги. Наредбата е приета въз основа на законова делегация - чл. 9 ЗМДТ, което означава, че с приетите допълнения към посочените разпоредби физическите и юридически лица, намиращи се на територията на Община - Берковица са лишени от законоустановеното право да получат услуга срещу съответна престация, определена от общинския съвет. В този смисъл посочените изменения на наредбата, които са били отменени от първоинстанционния съд представляват забрана за ползване на услуги или ограничение от ползване в хипотезата на чл. 40а, ал. 1 от наредбата, като по този начин общинският съвет е излязъл извън предоставените му от закона правомощия. След като законът не е предвидил санкция чрез отказ от предоставяна от общината услуга за субекти с неизплатени задължения, незаконосъобразно това ограничение е въведено в наредбата. На общината законодателят е предоставил защитен механизъм чрез установения ред за събиране на задължения на физически и юридически лица към нея. В противен случай, както се посочи вече общината отказва да изпълнява основната си дейност. В чл. 8, ал. 6 ЗМДТ законодателят е предвидил възможност за освобождаване на отделни категории лица от заплащане на такси, но не и санкция за други да бъдат лишени от правото на услуга, в случай че имат неизплатени задължения към общината. След като законът като нормативен акт от по-висок ред не е въвел ограничение (санкция) при ползване на услуги, предоставяни от общината, не може с подзаконов нормативен акт на орган на местното самоуправление съгласно чл. 18 ЗМСМА да се допуска такова ограничение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението, предмет на настоящото обжалване е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Затова като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,