Решение № 8229 от 28.9.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агата 2012 ЕООД, представлявано от управителя Р. Станоев, против Решение 94 от 28.04.2021 г., постановено по адм. дело 165/2021 г. по описа на Административен съд - Перник, с което e отхвърлена жалба на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С915-0462832/08/02/2021 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3. Изложени са доводи за несъответствие на наложената административна принудителна мярка с целите на закона и липса на мотивираност на заповедта за налагането и. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решени и на Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С915-0462832/08/02/2021 г.. Ответникът по касационната жалба началника на отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество обаче е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на АГАТА 2012 ЕООД, [ЕИК] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С915-0462832/08/02/2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. Перник, [улица], стопанисван от Агата 2012 ЕООД, като е забранен достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет дни) на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС. На 03.01.2021 г., в 13:00 часа е извършена проверка от органите по приходите в търговския обект. Извършена е контролна покупка на 1 бр. пакет солети на стойност 0, 30 лв., заплатена в брой, за което не е издаден фискален бон от намиращо се в обекта, работещо, въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство. При проверката е установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 228.26 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани в ФУ. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Съдът е счел, че оспорвания индивидуален административен е акт е мотивиран, както относно налагането на принудителната административна мярка, така и относно продължителността и. Прието е, че няма нарушения на административно-производствените правила и оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съдебния състав е приел, че продължителността на принудителната мярка, съобразно установеното нарушение е съразмерна и съответства с целта на закона. Така постановеното решение на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 от ЗДДС израз до 30 дни. В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 03.01.2021г. в стопанисвания от касатора търговски обект магазин за цигари и алкохол (тип павилион, с обслужване на гише) е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта. Правилно и обосновано административният съд е приел, че установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой, констатираната положителна касова разлика и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. В тях е посочено, че срокът се налага като е взет предвид дългият търговски опит на нарушителя и доброто му познаване на конкретните изисквания за извършването на този вид дейност, което обосновава наличието на цел от страна на дружеството за отклонение от данъчното облагане. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на издадено наказателно постановление, за наложено административно наказание за нарушението, което да го освободи от наложената принудителна мярка, тъй като самата разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.а ЗДДС допуска налагането на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. Воден от изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение