Решение № 11758 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2010 г.

Решение № 11758 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Каван Тахер Тауфик, гражданин на Ирак, срещу Решение № 17/11.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с която е постановен отказ от предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят излага подробни съображения, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ, не се представлява и не взема становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ и по съществото си е основателна. Административното производство е започнало по втора молба от Каван Тауфик, гражданин на Ирак, (вх. № 1220/10.11.2009 г. при РПЦ - София), с искане за предоставяне на закрила от Република България. С депозиране на молбата той не е изложил своите опасения за живота си. Единствено в молба рег. № УП3096 от 23.07.2009 г. сочи, че "моли да му се даде възможност да подаде втора молба тъй като има много проблеми в Ирак и не може да се върне.". Съгласно чл. 63а от ЗУБ са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя. Видно от неговите изявления в протоколите за интервюта от 11.11.2009 г. и от 9.12.2009 г., като конкретна причина за напускането на Ирак сочи съображения относно "кръвно отмъщение" от страна на кюрдския род "зибарите" спрямо него, в качеството му на чл. на рода "мизирите", по повод възникнала. вражда между двата рода, поради убийствата на негови роднини. Като основание за подаване на втората молба е съобщение от негови близки, че е направен опит за убийството на баща му. Не се спори по делото, че молителя е политически неутрален, никога не е служил в иракската армия и не е бил част от въоръжена групировка. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП3096/19.12.2009 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Каван Тахер Тауфик, тъй като от проведените интервюта не са установени "нови причини" освен изложените в предишното производство - адм. д. № 8468/2008 г. на ВАС. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За да постанови своя отказ за предоставяне на статут на бежанец, административния орган е изтъкнал мотиви, че не са налице твърдения от страна на молителя за преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази му част следва да бъде отхвърлено. От своя страна, по делото се установява по безспорен начин - видно от самите изявления на жалбоподателя, че причина за напускането са мотиви, породени от страхът му за извършване на посегателства спрямо него от трети конкретни и/или определяеми лица (членове на рода "зибарите") поради изострени лични взаимоотношения. При така установените факти, настоящата инстанция счита, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Доводите, изтъкнати в жалбата, че органа не е изследвал всички възможни хипотези по чл. 8, ал. 1, от ЗУБ, са несъстоятелни. При положение, че молителят не съобщава за наличието на обстоятелства, относими към спомената разпоредба, то тяхното обсъждане е безпредметно. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част е незаконосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, причина за напускане на Ирак за жалбоподателя са съображения относно обективни лични взаимоотношения между него и трети лица. Основателна е жалбата срещу решението, в частта, в която е отказан хуманитарен статут. Административният орган не е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак, както го задължава чл. 35 от АПК. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Със становището на интервюиращия орган е посочено, че от проведените интервюта с кандидата не са установени нови причини, и това е послужило като основание за отказ. Поради това съдът следва да обсъди административния акт на посочените в него фактически и правни основания. В интервютата кандидатът твърди, че е въвлечен в междуплеменен конфликт. По делото не са представени доказателства племената в Ирак като определена организационна единица каква роля имат в обществено-политическия живот на страната, не е изследван въпроса за "кръвното отмъщение" - обичай, задължаващ рода на убит мъж да потърси възмездие за убийството чрез смъртта на убиеца или на някой чл. на рода му и дали действително има такива опасения за жалбоподател. Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. С решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ /Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г./ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. В интервютата кандидатът твърди, че е иракчанин от гр. Дохук. Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Административният орган не е обсъдил подробно наличието на предпоставките по трите точки на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, отнасящи се до предоставянето на хуманитарен статут, но ги е отхвърлил като недоказани. Вярно е, че наличието на въоръжен вътрешен конфликт не е достатъчно основание за предоставяне на търсения статут, необходимо е този конфликт да е съпроводен с безогледно насилие, като се прецени конкретно заплахата за жалбоподателя, с оглед района на обитание. За Ирак тези конфликти са с кратка интензивност и без определен район на действие. Както се посочи изложените в молбата причини се сочат лични заплахи, отнасящи се до кръвно отмъщение на чл. на неговия род. Доказването на промяната във фактическата обстановка, за която страната не е представила доказателства, (отнася се до нов опит за посегателство върху негов близък) не е задължение само на жалбоподателя. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. Затова правилно административният орган е приел за достоверно твърдението на кандидата, че е иракчанин от гр. Дохук, като предвид доказателствата по делото, решението следва да бъде отменено само в частта, относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне и предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Предвид изложеното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК