Решение № 6421 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9983/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура , с адрес на управление в гр. София, [улица], [адрес], чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 4944/20.07.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 4948/2023г. С него се отхвърля жалба на Агенция Пътна инфраструктура срещу Решение ВТ-25-ПР от 21.03.2023г. на Директора на РИОСВ Велико Търново, с което е прието, че следва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда/ОВОС/ за инвестиционно предложение Северен пътен възел Трапезица при км 101+000 на път I-5 Русе-Бяла-Велико Търново/свързване с път III-514/, което има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на Регионална дирекция по околна среда и водите-гр. Велико Търново, чрез процесуални представители двама юрисконсулти, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона относно производството констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В производството пред административния съд е разгледан спор за законосъобразност на Решение ВТ-25-ПР/2023г. за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/. Решението е издадено на основание чл. 93, ал., т. 1, ал. 3 е ал. 6 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда/Наредбата за ОВОС/, чл. 31, ал. 4 и ал. 8 от Закона за биологичното разнообразие/ЗБР/, чл. 40, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони/Наредбата за оценка на съвместимост/, писмена документация от възложителя и становище от Регионална здравна инспекция РЗИ Велико Търново и Басейнова дирекция Дунавски район - гр. Плевен. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна с подробни мотиви по доводите на страните, приложените доказателства и приложението на закона. Изведени са изводи относно компетентността на органа, материалните предпоставки за издаване на решението и фактическия състав на материалните предпоставки, които налагат извършването на оценка за въздействието върху околната среда. Всички доводи на страните са обсъдени и е изведен извод за неоснователност на жалбата. Решението е правилно. Характера на издаденото решение в процедура по преценка дали да се извърши ОВОС определя и предмета на спора за преценката за законосъобразността му. В такава процедура не се извърша оценка по ОВОС, а само се преценява възможността за вероятното засягане и въздействие върху околната среда, което налага извършване на ОВОС. Поради това в случая е напълно достатъчно да се установи такава вероятност, за да бъде постановено решение за извършване на ОВОС. Такава нужда е установена по безспорен начин от доказателствата по делото, характера на въпросите, които следва да бъдат преценени, характера на инвестиционното предложение. В случая смесването на действителното засягане, което се преценява в процедурата по ОВОС и преценката за вероятността от такова засягане е извън предмета на спора. Предвид изложеното въпросите, които са въведени по същество в касационната жалба и относими към конкретния спор са обсъдени в мотивите към решението на съда и се споделят напълно от настоящата инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 , пр. първо и последно АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъде присъдена сума за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лева за един юрисконсулт. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение