Решение № 13 от 4.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3215/2021 г.

Решение № 13 от 4.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3215/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Снежанка Николова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената на 11.05.2021 г. от Р. И. М., чрез адв. Т. К. от АК-П., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 32 от 10.03.2021 г. по гр. д. № 2443/2020 г. на ВКС, І г. о., с което е отменено въззивното решение № 483 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 711/2019 г., поправено с решение № 89 от 10.03.2020 г. по същото дело на Пазарджишкия окръжен съд, в частта по допускане на делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на масивна селскостопанска сграда с идентификатор **** и с площ 55 кв. м. при посочените в решението квоти, като вместо това е постановено друго решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от молителката иск за делба на тази сграда. В молбата за отмяна се излагат твърдения за факти относно построяването на спорната сграда в противоречие с приетото в атакуваното съдебно решение, с позоваването на нотариално заверени свидетелски показания, с които молителката се е снабдила след влизане в сила на решението на ВКС. Поддържайки наличие на нови доказателства, молителката релевира основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът М. И. Е. оспорва молбата за отмяна като недопустима, евентуално неоснователна по съображенията в подадения отговор. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответницата Н. И. И. поддържа същото становище в подадено писмено заявление. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 60149 от 13.10.2021 г. След преценка на изложените от страните доводи намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Възможността да се допусне отмяна на влезли в сила решения в приложното поле на хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа на представени нотариално заверени декларации, обективиращи свидетелски показания, е отречена от Върховния съд с Постановление на Пленума на Върховния съд № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. Същото е постановено при действието на отменения ГПК, чл. 231, б. "а" - разпоредба, която е аналогична на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което даденото тълкуване на закона е актуално и при днешната уредба на производството за отмяна на влезли в сила решения. В т. 4 от Постановлението Върховният съд приема, че писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла горецитираната разпоредба. Новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. С решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство, касационният съд е приел, че в съсобственото дворно място е построена сграда, представляваща допълващо застрояване, функционално свързана със самостоятелен обект в това дворно място, притежаван в индивидуална собственост от един или част от съсобствениците, а именно автомивка. В тази хипотеза е приложимо разрешението, прието в мотивите на ТР № 5 от 18.05.2017 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС относно приложимостта на принципа на приращението по отношение на такава сграда, трайно прикрепена към земята и обслужваща друг самостоятелен обект на собственост, като негова принадлежност. След като същата е построена едновременно със самостоятелния обект и е функционално свързана с него, следва да се приеме, че правото на собственост върху нея принадлежи само на лицето, което притежава собствеността върху този самостоятелен обект, в случая автомивката, при положение, че е строена от него. Съдът приел, че липсата на строителни книжа за построяването на тази сграда, както и липсата на издаване на удостоверение за нейната търпимост, е ирелевантно за принадлежността на правото на собственост в случая. Затова и след отмяната на въззивното решение е постановил отхвърляне на предявения от настоящата молителка иск за делба на процесната масивна селскостопанска сграда. Представените към молбата за отмяна нотариално заверени декларации, съдържащи свидетелски показания относно релевантни за спора факти, които евентуално е могло да бъдат събрани устно при разглеждане на делото с оглед предвидения по ГПК начин за събиране на гласни доказателства, не са основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - те не представляват новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни по време на висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липсата им. Молителката не обосновава основателна причина за несвоевременното ангажиране на показанията на лицата, чийто изявления съдържат представените с молбата декларации. Установената в чл. 146, ал. 3 ГПК преклузия на възможността да се правят доказателствени искания има за цел дисциплиниране на страните, засилване на концентрационното начало и процесуална икономия. Поради това предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания не са средство за заобикаляне на процесуалния закон и страната не може, възползвайки се от това производство, да поправи процесуалните си пропуски. Даденото разрешение се споделя трайно в практика на ВКС, постановена по приложението на чл. 303 и сл. ГПК – решение № 849 от 12.04.2011 г. по гр. д. № 1235/2010 г. І г. о., определения № 51 от 1.03.2017 г. по ч. гр. д. № 247/2017 г. на II г. о., № 194 от 12.11.2014 г. по гр. д. № 6188/2014 г. на II г. о., № 317 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 4582/2014 г. на IV г. о. Поради горните съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед този изход на делото, на ответника по молбата следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатска защита в размер 200 лева, която сума е заплатена в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 29.06.2021 г. За разликата до 800 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, искането е неоснователно поради липса на доказателства тази сума да е договорена, респ. заплатена. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение