Решение № 2732 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2009 г.

Решение № 2732 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маргарита Ватадиева Янева против решение от 05.03.2009 г. по адм. дело № 1717/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД - 09-003 от 07.01.2008 г. на кмета на Столична община - район "Люлин", с която е отказано да се попълни кадастралната основа с имоти проекто- планоснимачни № № 1910 и 2680 от кв. 8, м. "Люлин - 6 м. р. " по плана на гр. София. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, тъй като неправилно е определен кръгът на лицата, които следва да подпишат акта за непълноти, както и че този акт не следва да се подписва от заинтересованите лица, поради това, че е налице влязло в сила съдебно решение. Моли съдебният акт да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на СО - район "Люлин" не изразява становище. Останалите ответници по касационната жалба също не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) кадастралните планове и регистрите към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, се поддържат от общинската администрация, като измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - от кмета на района. В разглеждания случай компетентен да одобри исканото изменение в кадастъра е кметът на СО - район "Люлин", който е и органът компетентен да постанови отказ за отразяване на непълноти и грешки. Правилно е и заключението на съдебния състав, че оспореният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) производството по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри е образувано по молба на заинтересуваното лице, в случая на жалбоподателката Маргарита Ватадиева и на място е съставен акт, придружен със скица - проект за отстраняване на непълнотите, който е подписан от заявителя и съставителя и представен за подпис на пряко заинтересуваните лица (чл. 53, ал. 3 от ЗКИР). С това са изпълнени и процедурните изисквания на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, визирани в чл. 62, ал. 2 и ал. 3. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В случая съставеният акт за непълноти и по заявлението на жалбоподателката Ватадиева не е подписан от представители на Етажната собственост на блокове 628, 629 и 630 в качеството им на заинтересовани страни, като последните дори са депозирали и изрични възражения срещу акта. При тези данни административният съд правилно приема, че между заявителя и заинтересуваните собственици е налице спор за материално право, който съставлява основание за отказ на административния орган да изменени кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно направеното пред него искане. Поради това като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на издадения от кмета на СО - район "Люлин" административен акт и по тези съображения отхвърля жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на нормативната уредба. Възражението на касатора, че собствениците на отделни обекти в сграда в режим на етажна собственост не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, поради което актът за непълноти не следва да се подписва от тях е неоснователно. Разпоредбата на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР определя като заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР собствениците и носителите на други вещни права на недвижимите имоти, чиито права се засягат от изменението. Като носители на вещно право на строеж върху имот, които се засяга от исканото изменение на кадастралната карта собствениците на обособени обекти в сградите с режим на етажна собственост са в кръга на лицата, очертан с цитираната норма, поради което неподписването на акта за непълноти и грешки от тях е пречка за одобряване на исканото изменение, респ. - основание за постановяване на отказ. Доводът, че актът за непълноти не следва да се подписва от заинтересованите страни, тъй като е налице влязло в сила решение, е неоснователен. Съставянето на акта за непълноти и грешки и подписването му от заявителя, съставителя и пряко заинтересуваните собственици има за цел да установи липсата на спор за материално право. В случаите когато този спор между заявителя и заинтересованите собственици е предварително решен с влязло в сила решение, актът не се подписва от заинтересованите лица (чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3). Следователно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 визира съдебно решение, което обвързва заявителя и заинтересованите лица със сила на присъдено нещо и е постановено след като заинтересованите страни са могли да релевират пред съда всички възражения относно собствеността и границите на имота. В случая съдебното решение, на което се позовава жалбоподателката е постановено в административно производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, няма горните характеристики, поради което не може да обоснове прилагането на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е законосъобразно и при касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение