Решение № 3838 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2014 г.

Решение № 3838 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи / ЗМВР - отм. ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г./. Образувано е по жалба, подадена от Валери Илиев Каменов, жив. в гр. София, срещу заповед № К-4813/31.05.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон като счита, че не са налице фактическите и правни основания за освобождаването му от служба по този ред, сочат се нарушение на формата и несъответствие с целта на закона, поради което иска нейната отмяна. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: В съдържащата се в административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят Валери Иванов Каменов към 19.05.2014 г. има 35 години, 04 месеца и 17 дни общ осигурителен стаж, от които осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители - 30 години и 03 месеца и 19 дни. Изготвено е предложение от ВНД директора на СДВР от 26.05.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение поради наличие на осигурителен стаж, отговарящ на условията на чл. 69 КСО. В съответствие с тези данни министърът на вътрешните работи като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) прекратява служебното правоотношение с инспектор Каменов поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 ЗМВР (отм.) орган - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР /ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 юли 2014 г./ реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 ППЗМВР, като предложението е направено съобразно този текст и чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР (отм.) от органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, съгласно който държавните служители по ЗМВР "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони", между които е и ЗМВР. С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.), законодателят изрично регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) . Не е спорно по делото, че жалбоподателят притежава като държавен служител в системата на МВР изискуемия стаж и по този начин придобива право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, защото има повече от изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) . По отношение възражението на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като предложението за уволнение е изготвено от 2-ро РУП, а той е служител на 5-то РУП при СДВР е неоснователно. Видно от предложението (л. 6) то е направено от ВНД директора на СДВР. Следва да се посочи, че видно от чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) и ЗМВР (отм.) няма императивно изискване за изготвяне на предложение за освобождаване от служба на посоченото в акта правно основание, освен това както беше посочено по-горе има предложение от органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, а жалбоподателят е служител категория "Г" и съобразно чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) именно този орган може да изготви предложението. Без значение е обстоятелството, че в СДВР има и други служители, навършили възраст 60 години, тъй като правоотношението не е прекратено поради достигане или недостигане на определена възраст, а поради придобиване на право на пенсия, Неоснователни са възраженията, че издадената заповед е издадена в несъответствие с ТП 6/2007 по т. д. № 14/2007 на ВАС. Същото касае административните актове, издадени на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), а процесната заповед е издадена на друго правно основание. В този смисъл се явява и неоснователно твърдението за колизия между разпоредби на ЗМВР (отм.) и ЗДСл тъй като вторият закон е неприложим в настоящия случай предвид изчерпателност на специалния закон ЗМВР (отм.) и липса на препращане и необходимост от субсидиарно прилагане. Неоснователно е твърдението за противоречие на оспорения акт с целта на закона, предвид новия ЗМВР /обн. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014 г./, който не предвижда хипотеза на инициатива за прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването, тъй като противоречието следва да е с целта на приложимия закон, а не на приетия след издаване на оспорения административен акт, който не представлява приложимо материално право в случая, доколкото няма обратно действие. С оглед на горното оспорената заповед е издадена от компетентния орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, оспорването следва да бъде отхвърлено. В полза на ответника следва да бъде присъдено на основание на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, като няма възможност за присъждане на разноски на жалбоподателя. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,