Решение № 8317 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 166/2014 г.

Решение № 8317 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 166/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП и от "Елит Мес Минев - Родопа-ВТ" ООД гр. Велико Търново против решение № 597/27.11.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 1027 по описа за 2012 г. на този съд. Касаторът Директор на дирекция "ОДОП" Велико Търново обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 04251200008/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 528/24.09.2012 г. на директора на Дирекция на "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба се извличат подробно развити основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени решението в обжалваната му част, в частта на присъдените разноски по делото като вместо това се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът "Елит Мес Минев - Родопа-ВТ" ООД гр. Велико Търново обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение и определение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното. Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени в срок от надлежни страни по делото. За да постанови обжалвания резултат по делото първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Ценил е поотделно и в съвкупност събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи. В мотивите си съдът е приел, че по отношение на извършените доставки и възникнало данъчно събитие между "Елит Мес Минев - Родопа-ВТ" ООД от една страна и "Гауди" ЕООД, "Агринекс" ЕООД, "Панорама мийт" ЕООД, "Мила" ЕООД и "Балкан 58-интернационал" ЕООД, от друга страна. Приел е, че е установена реалност на доставките, поради което е отменил ревизионния акт в частта му по ЗДДС в тази част и по отношение на тези доставчици. Приел е, че по отношение на фактурите, издадени от "Балкан 70 интернационал" ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не са събрани доказателства за реално извършване на доставки. В обжалваните части на РА по ЗКПО съдът е отменил РА като незаконосъобразен относно увеличаването на финансовия резултат и начисляването на корпоративен данък и лихви относно разходите по доставки от "Гауди" ЕООД, "Агринекс" ЕООД и "Мила" ЕООД за данъчни периоди 2007, 2008, 2009 и 2010 г. По касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново: Направените оплаквания са неоснователни. За да отмени РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Гауди" ЕООД за данъчен период м. 08.2007 г., с предмет - различни месни продукти, съдът е приел, че е доказана реалността на извършените доставки. Приел е за необосновани и незаконосъобразни изводите на приходните органи за липса на извършени доставки поради неустановено приемо-предаване на стоките, неустановен произход на същите при доставчика, на кадрова и материална обезпеченост и на данни за транспорт. Съдът правилно е приел, че са допуснати нарушения на процесуалните правила от приходните органи при извършване на насрещна проверка на доставчика предвид изпращане на искането за представяне на документи на починал представител на дружеството. Изводите си за извършено приемо-предаване на стоките и за доказан произход на стоките при доставчика съдът е обосновал с приетите писмени доказателства - фискални бонове, търговски документи към фактури и приемо-предавателен протокол към фактура, международна товарителница, както и на приетите заключения на ССчЕ и СТЕ. Изводите на съда са обосновани. Прехвърляне на собствеността върху фактурираните родово определени вещи е извършено чрез предаването им, за което са налице годни писмени доказателства. Както правилно е отбелязал съдът, двете експертизи, независимо една от друга, установяват наличие при РЛ на търговски документи за всички доставени меса и месни продукти, които са били предмет на проверка и от органите на ДВСК. При тези проверки е установено наличието на търговски документи, по силата на които се удостоверява, както произхода, така и движените на стоките. Придружаването на стоките и суровините от животински произход, каквито са процесните, от търговски документи за произход, отразявани във входящия дневник, е нормативно изискване, което е спазено при РЛ, а това обстоятелство е удостоверено от трето за делото лице - държавен контролен орган, имащ правомощията да извършва такива проверки /БАБХ/. Без основание касаторът намира за необосновано позоваването от съда на приетото заключение на СТЕ. Въз основа на внедрените в производството на РЛ системи /СУБХ/, установено и въз основа на извършените сертифицирания - по международния сертификат ISO 9001 и по международния сертификат за безопасност на храните IFS - версия 5, РЛ е осигурило проследяемост на вида, произхода и количеството на всички влагани в производството суровини, вкл. и относно идентификация на производителя и доставчика на суровината, създадена е отчетност, която е възприета като надеждна при осъществените външни одити. Този анализ на експерта от СТЕ съвпада със заключението на ССчЕ, което сочи, че документите, проверени от техническата експертиза съответстват на първичните счетоводни документи, съхранявани при РЛ, които са проверени детайлно. В тази връзка следва да се отбележи, че разминаванията между изводите на приходните органи и експертните заключения би могла да се дължи на допуснатите от приходните органи нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за неспазване на нормативно установеното изискване по чл. 115, ал. 2 и ал. 3 ДОПК за извършване на проверките на място при РЛ. Не се установява невъзможност за спазване на това изискване, нито това обстоятелство е удостоверено надлежно. Времетраенето и броя на извършените посещения от проверяващите при РЛ е изключително недостатъчен за запознаване с целия обем материали, имащи отношения към ревизираните периоди като само съдебното дело се съдържа в 46 папки. Представените за проверка в офисите на ТД на НАП материали не са изчерпателни, което е установено от експертите при подготовка и изготвяне на заключенията им и е съобразено от съда при формиране на изводите му, вкл. и относно позоваването на двете експертизи, дадени безпристрастно и компетентно, след запознаване с всички относими данни и доказателства. Правилно съдът е възприел експертизите като годни доказателствени средства и съответно е формирал фактическите си изводи въз основа на приетите от съда и неоспорени от страните заключения. Неоснователни са оплакванията на приходните органи за неотносимост на проверените документи към доставки, извършени именно от "Гауди" ЕООД, както и твърденията за недостоверна дата на документите, които са според тях новосъставени за целите на ревизионното производство. С оглед създадените и функциониращи в дружеството системи на отчитане произходът и движението на стоките, получени от този доставчик е изцяло проследено и установено. От друга страна, проверените документи - за доставки и наличности, вкл. и от доставчика "Гауди" ЕООД, са били предмет на проверки и одити от външни органи - ДВСК - Велико Търново, а получаването и разтоварването на стоките с произход извън РБ - от страна на ОДБХ Велико Търново. При тези проверки са издавани протоколи, които имат своята достоверна дата предвид длъжностното качество на органа, който е извършвал проверките и е заверявал документите. В тази връзка сочените документални несъответствия от приходните органи в РА и доразвити като касационни оплаквания се явяват несъществени. На следващо място единствено липсата на транспортни разходи за част от процесните доставки, както е приемал ВАС в своята практика, не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Решението в тази си обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да отмени РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Агринекс" ЕООД за данъчни периоди м. 09 и 10.2007 г., м. 09, 10, 11 и 12.2008 г., м. 01-05 и м. 07-12.2009 г., м. 01, 02, 05, 06 и 07.2010 г. и м. 06 и 07.2011 г., с предмет - различни месни продукти, съдът е приел, че е доказана реалността на извършените доставки. Приел е за необосновани и незаконосъобразни изводите на приходните органи за липса на извършени доставки поради неустановено приемо-предаване на стоките, неустановен произход на същите при доставчика, на кадрова и материална обезпеченост и на данни за транспорт. Съдът принципно е приел, че за установяване извършването на доставките и прехвърлянето на право на собственост върху фактурираните стоки относими са доказателствата във връзка с предаване на стоките по всяка конкретна доставка, поради което данните за транспорт имат само косвена доказателствена стойност, тъй като доставките, предмет на делото не са за транспортни услуги. Принципно е счел, че съобразно установената практика на СЕС, е недопустимо приходната администрация да изисква от РЛ да установява, че издателят на фактурите, във връзка с които се иска упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, имал е възможност да ги достави или е декларирал и внесъл дължимия ДДС. Правилно е тълкувана и приложена практиката на СЕС по сходни казуси. Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Съгласно т. 61 от решение по дело С-80/11 на СЕС - "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателя на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". В конкретния случай процесните стоки са били заприходени в счетоводството на доставчика, както и в счетоводството на предходния доставчик. В т. 65 от решението е прието, че "..... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане -данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ. Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че ".......право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". В случая предмет на фактуриране са движими вещи. Собственик на стоката е този, който упражнява фактическа власт върху нея. За това прехвърлянето на собствеността върху движимите вещи става с предаването им. Обосновано е прието от съда, че въз основа на събраните писмени доказателства и заключенията на двете експертизи, извършили подробен анализ на всички процесни доставки на място в счетоводството на РЛ, при съпоставка на фактурите и придружаващите ги търговски документи /ЧМР, приемо-предавателен протокол, протокол за осъществена ветеринарна проверка и въпросник за приемане на замразени продукти за всяка доставка, вкл. и стокови разписки, чиято истинност е оспорена, но оспорването не е надлежно проведено предвид че съдържанието на тези разписки кореспондира с останалите събрани писмени доказателства, се установява фактическото движение на стоките от доставчика към РЛ, което съответства на счетоводното отразяване на това движение. Обоснован е изводът, че е доказано продуктите, предмет на фактурите, издадени от "Агринекс" ЕООД, да са получени именно от последния. Не е основателно възражението на касатора, че по някои от фактурите няма съпътстващи търговски документи, тъй като това твърдение не съответства на установеното от вещите лица. Сочените от касатора несъответствия между търговски документи и транспортни документи не са съществени, още повече, че установяването или липсата на осъществен транспорт е само косвено обстоятелство за обосноваване реалността на доставките. От друга страна обосновано съдът е приел, че оспорването на пътните листа не е успешно проведено предвид събраните множество гласни доказателства - св. Димов, Тройков, Касагов, Кашева, Москова, както и на данни за техническа обезпеченост на дружеството, извършило транспорта по поръчка на доставчика - "Ники мес 2008" ООД. Извършените транспортни услуги са счетоводно отразени при превозвача, последният разполага в периодите с транспортни машини и собствен нает персонал на длъжност "шофьор". Както при доставчика "Гауди", така и при "Агринекс" е установено наличие на протоколи с достоверна дата, изходящи от длъжностни лица от ДВСК Велико Търново относно извършени физически и документални проверки при разтоварване на получаваните доставки, в които е отразено и вида и произхода на суровините, превозните средства, място на проверка и др. Установено е и наличие на протоколи с достоверна дата за зачисляване на суровините при РЛ - за преработка в цеха за меса, представени в хода на ревизионното производство и проверени от вещото лице от СТЕ, които писмени доказателства са били предмет на външни одити, вкл. и във връзка с идентификацията и контрола на качеството и произхода на храните в месната промишленост. Въз основа на тях също се установява, както произхода на стоките от доставчика "Агринекс", така и получаването им при РЛ и влагането им в производство, т. е. използването им за последващи облагаеми доставки. В случая, при извършената проверка в счетоводствата на РЛ и неговите доставчици е установена надлежно водена счетоводна отчетност, кореспондиращи си счетоводни записвания, както помежду си, така и с изискуемите документи за управление на качеството и безопасността на храните. По смисъла на чл. 53 и чл. 55 ТЗ вр. с чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК редовните вписвания в счетоводните книги следва да се кредитират като годни доказателствени средства относно счетоводно отразените операции. В заключение касационният съд намира за неоснователни оплакванията на касатора, преповтарящи установената в РД фактическа обстановка и оспорващи заключенията на експертизите, което не е било сторено пред първоинстанционния съд по установения процесуален ред и начин, не е била проявена процесуална активност за събиране на допълнителни доказателства или доказателствени средства. Фактическите изводи на съда относно установената реалност на доставките са обосновани и кореспондиращи с всички представени и обсъдени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Съответно на това, правните изводи на съда за липса на основания по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Агринекс" ЕООД, са законосъобразни. За да отмени РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Панорама Мийт" ЕООД за данъчен период м. 02.2011 г., от "Мила" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и 12.2010 г. и от "Балкан 58 - Интернационал" ЕООД за данъчни периоди м. 02, 05 и 06.2011 г., с предмет - различни месни продукти, съдът е приел, че е доказана реалността на извършените доставки. Приел е за необосновани и незаконосъобразни изводите на приходните органи за липса на извършени доставки поради неустановено приемо-предаване на стоките, неустановен произход на същите при доставчика, на кадрова и материална обезпеченост и на данни за транспорт. Както при насрещната проверка на "Панорама Мийт" ЕООД, така и от РЛ са представени търговски документи, установяващи прехвърляне на правото на собственост върху стоките, предаването и транспортът им. Представени са придружителни документи към издадените две фактури - стокови разписки, търговски документи, справки за стоков поток, данни за произхода и получаване на стоките при доставчика, както и данни за техническа и кадрова обезпеченост във връзка с транспорта - договор за наем на склад, за регистрация и наем на МПС, трудови договор и договор за съвместна дейност с "Агринекс". Във връзка с оспорването на истинността на писмените доказателства /като неавтентични и с невярно съдържание/ съдът обосновано е приел, че същото не е успешно проведено като е ценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В тази връзка са ценени събраните гласни доказателства. Всички документи съответстват помежду си и участват в документооборота на дружеството. Установено е съответствие между фактури, пътни листа и стокови разписки. Установява се въз основа на приетите експертни заключения, че от доставчика "Панорама Мийт" ЕООД са получени месни суровини, съответстващи на фактурираните, които суровини са преработени, т. е. вложени са в последващи облагаеми доставки. В тази връзка съдът се е позовал на установената проследяемост на оборота, вкл. и относно произхода, вида и индивидуализацията на стоките във връзка с нормативните изисквания за контрола на качеството на храните /проверки от ДВСК В. Търново/, извършените одити и сертификация на дружеството - РЛ. Изводите за реалност са обосновани. Касаторът оспорва обосноваността на изводите на съда досежно приетата реалност и относно доставките по две фактури, издадени от "Мила" ЕООД за месни продукти. Счита, че по една от фактурите /№ 1000000029/ липсват данни за транспорт, документи за получаване на стоката, подписани от РЛ, като не намира, че тези обстоятелства се установяват от показанията на св. Кирилова, от СТЕ или въз основа на протокола за осъществена ветеринарна проверка. Без конкретно развити оплаквания се оспорват и изводите на съда във връзка с фактура № 1000000009. Оплакванията са неоснователни. Съдът е отчел необосноваността на изводите на приходните органи относно липсата на придружаващи и търговски документи към фактурите. Такива документи, вкл. ЧМР и документи за приемо - предаване, се съдържат в преписката, проверени са от вещото лице по назначената ССчЕ, съставянето, съдържанието и авторството им е потвърдено от св. Кирилова. Достоверната дата на документите, както и верността на съдържанието им като потвърждение за влагане в производството на получените от "Мила" ЕООД суровини е налице и с оглед протоколи за извършена проверка от органите на ДВСК В. Търново от 02.08.2010 г., както и въз основа на проверения от вещото лице Стефанова - Протокол за извършена проследяемост на суровини и продукти от 21.09.2011 г. Изводите на съда за реалност на доставките са обосновани и кореспондират с приетата фактология относно произхода на стоките - в РА на "Мила" ЕООД, обхващащ и периодите м. 08. и 09.2010 г. Относно доставките от "Балкан 58-Интернационал" ЕООД, по 6 броя фактури, фактическата обстановка е сходна. Не са кредитирани от приходните органи търговските документи, приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки като документи, придружаващи издадените фактури, отчетено е че, липсват транспортни документи. Според касатора към две от фактурите /№ 84 и 112/ липсват търговски документи, а показанията на св. Манасиев имат отношение само към три от фактурите /№ 120,135 и 136/, не са представени стокови разписки към три фактури /№ 120,135 и 136/, не е потвърдена истинността на две стокови разписки /към фактури № 84 и 115/. Не е установена според него възможността на доставчика да достави стоките, както и плащанията. Съдът обосновано е приел, че са налице търговски документи и стокови разписки към всяка от процесните фактури. В тази връзка се позовал на извършената проверка от вещото лице - икономист, което е установило наличието им и е проверило съдържанието им. Както вече се посочи, ако приходните органи бяха изпълнили добросъвестно задълженията си по чл. 115, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, извън формалния подход на проверка, те биха проверили тези документи, находящи се при РЛ. За съществуването на тези документи са налице други, официално потвърдени данни /протокол относно права и обратна проследимост на суровина и готов продукт от 30.05.2011 г., издаден от контролните органи на ОДБХ В. Търново/ предвид това, че тези книжа са участвали в документооборота на РЛ, което е установено и от заключението на СТЕ. Истинността на оспорените документи е потвърдена относно авторството и въз основа на показанията св. Манасиев /шофьор, изпълняващ транспортна услуга на доставчика/ и св. Йорданов /управител на доставчика/. Установено е и влагането на получените суровини в производството и преработката на месни продукти /колбаси и др./ като основна развивана дейност от РЛ, при спазване на изискванията на ЗВМД относно установяване и контрола на произхода на влаганите в производството суровини и продукти /вкл. и относно произхода от доставчиците/. Въз основа на обоснованите си изводи и като е отменил РА, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила и в тази си част. В частта на РА по ЗКПО, която е била предмет на жалба пред първоинстанционния съд и в която обжалвана част РА е отменен от съда, решението също е правилно. АСВТ е отменил РА досежно извършено увеличение на финансовия резултат и начислен корпоративен данък във връзка с непризнати за данъчни цели разходи по доставки от "Гауди" ЕООД, "Агринекс" ЕООД и "Мила" ЕООД за данъчни периоди 2007, 2008, 2009 и 2010 г. Като основание са изведени текстовете на чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО - наличие на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и направени разходи във връзка с тези сделки, които не са документално обосновани. За да постанови този резултат, съдебният състав на АСВТ, е приел, че след като е установена реалност на доставките по издадените фактури от тези трима доставчика, които фактури са разгледани в частта по ЗДДС относно отказано право на приспадане на данъчен кредит, при наличие на плащане, удостоверено с надлежни платежни документи, твърденията на приходните органи за отклонение от данъчно облагане и за липса на документална обоснованост, са останали недоказани. Решението е правилно и в тази си част, а наведените касационни оплаквания - неоснователни. Единствените сочени от приходните органи фактически и правни основания за непризнаване на направените разходи за покупка на месни продукти и оттам за увеличаване на ФР на РЛ със същите тези разходи, са липсата на данъчни събития по доставките, при което не е налице документална обоснованост на същите. С оглед установената от съда реалност на доставките и приетата правилност на тези изводи от настоящата касационна инстанция, РА в тази си част се явява незаконосъобразен. Решението, с което РА е отменен в обжалваната част по ЗКПО е правилно и следва да се остави в сила. По жалбата на "Елит Мес Минев - Родопа-ВТ" ООД гр. Велико Търново. Жалбата е подадена срещу решението на АСВТ в частта, в която е отхвърлено оспорването срещу РА в частта му, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 07.2011 г. по 6 броя фактури, издадени от "Балкан 70 Интернационал" ЕООД, с предмет различни месни продукти. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за обосновани изводите на приходните органи за нереалност на доставките. Съдът е отчел, че като писмени доказателства по делото са представени само копия на издадените фактури, ведно с фискални бонове за заплащането на стоките, както и счетоводна отчетност. Счел е, че липсват съпътстващи фактурите търговски документи, тъй като наличието на такива е констатирано само от вещото лице по назначената ССчЕ, но не са представени по делото. Приел е, че липсват писмени доказателства за извършен транспорт /договори, фактури за услуги, пътни листи и др./, поради което не е кредитирал показанията на св. Гергишанов за осъществен транспорт по доставките. За разлика от другите доставки, предмет на РА, вещото лице по назначената техническа експертиза не е констатирало наличие на документи за суровини с произход от доставчика "Балкан 70 Интернационал" ЕООД, вкл. и протоколи по чл. 76-78 и чл. 80 ЗВМД. Като цяло съдът е приел за недоказани, както настъпването на данъчни събития по издадените фактури от "Балкан 70 Интернационал" ЕООД, ненамерен на адреса от приходните органи, така и твърдяното обстоятелство, че счетоводната документация е непълна, тъй като е иззета от следствените органи. Пред касационния съд са представени и приети нови писмени доказателства във връзка с касационните оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част. Тези доказателства са заверено копие на дневник за входящ контрол на основни суровини, заверени копия от пет от шестте процесни фактури, фискални бонове и приемо-предавателни протоколи към тях, както и заверени копия от пътни листа. В отговора на касационната жалба процесуалният представител на ответника взема становище, че тези документи са новосъставени, тъй като не са били установени при проверките в счетоводството на РЛ. Касационният съд намира с оглед събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства и заключения на две експертизи, както и с оглед събраните пред касационната инстанция писмени доказателства, че е доказано настъпването на данъчни събития по 5 от 6-те процесни фактури за доставка на месни продукти /№ № 75,78, 82,88 и 91/ и оттам е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 07.2011 г. в размер на 10 153,37 лв. общо по петте фактури. Преди всичко се установява приемо-предаване на стоките и прехвърляне на право на собственост върху тях по силата на представените приемо-предавателни протоколи. Не е основателно възражението на ответника по жалбата за недостоверност на датите на протоколите, тъй като същите съответстват на останалите събрани по делото доказателства - фактури от м. април 2011 г., фискални бонове, проверените от вещото лице по икономическата експертиза търговски документи, както и на записванията във входящия дневник, воден при РЛ за периода м. 10.2010 г. -м. май 2011 г. /дневник за входящ контрол на основни суровини/, в който записванията са отразени хронологично и върху който има официална заверка от държавен орган по контрола на качеството на храните при НВМС - ДВСК Велико Търново. От друга страна в подкрепа на извода за достоверност на датите е и заключението на техническата експертиза, според което при РЛ е въведена система за проследяемост на суровините от животински произход в съответствие със системата НАССР - вписване във входяща регистър на суровини и впоследствие влагането им в конкретни партиди продукти. Още повече, че с оглед допуснатото от ревизиращите нарушение на процедурата, регламентирана в чл. 115, ал. 2 и 3 ДОПК, неустановяването на доказателствата, представени в съдебната фаза на производството не се дължи на поведението на РЛ. Предвид така установените обстоятелства и данните за осъществен транспорт съобразно отразеното в придружаващите фактурите пътни листа и с оглед показанията на св. Гергишанов, касационният съд намира, че жалбата е частично основателна. Необосновано е прието от приходните органи и от съда липсата на реалност по доставките по пет от процесните шест фактури, издадени през м. април 2011 г. от "Балкан 70 Интернационал" ЕООД. Решението на АСВТ следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, с който за д. п. м. 07.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 153,37 лв като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен РА в същата му част. В останалата част на решението досежно същия доставчик, актът на АСВТ следва да се остави в сила. По отношение на последната фактура, за която се иска право на приспадане на данъчен кредит правилно е прието от съда, че не е установена реалност. Относно тази фактура не са представени нови доказателства с касационната жалба, не се установява приемо-предаване, оттам индивидуализация на родовоопределените стоки и съответно прехвърляне на право на собственост като данъчно събитие, при което данъкът се явява начислен правомерно. При този изход от спора обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в която с обжалваното решение са присъдени разноски в полза на приходните органи над минималния размер от 100 лева. С оглед неоснователността на касационната жалба на приходните органи и частичната основателност на жалбата на дружеството, в полза на "Елит Мес Минев - Родопа-ВТ" ООД следва да се присъдят в касационното производство поисканите и заявени в списък разноски в размер на 10000 лв., съразмерно на уважения интерес. Налице са писмени доказателства за уговаряне и изплащане на разноските. Така мотивиран, ВАС, тричленен състав на осмо отделение,