Решение № 8872 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2013 г.

Решение № 8872 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ТД "Булстрой 95" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена от пълномощникът адв. Велкова против решение № 1142/19.02.2013 г. по адм. д. № 9495/2012 г. на Административен съд - София град. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът Столичен общински съвет не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 241/16.04.2009 г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 22, т. 4 ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на м. "Изток - Изток I и II части", в частта относно имот пл. № 1608, кв. 66 и включването му в УПИ VIII, отреден за "озеленяване". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че имота по ОУП попада в устройствена зона за предимно комплексно застрояване, в която е допустимо терени да бъдат отредени за озеленяване. Приел е, че съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ имотът на жалбоподателите е следвало да бъде отреден за озеленяване, тъй като не може да бъде застроен по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ. Обсъдено е заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза досежно местонахождението на имота, отреждането по действащия план, означение на зоната по ЗУЗСО и спазване коефициента на озеленяване. Заключението мотивирано не е кредитирано в частта за възможно застрояване в имота, тъй като изводът в тази насока се базира на показателите за плътност и интензивност на застрояване не за процесния имот, който не е обособен в УПИ, а за общия УПИ VIII, в който имотът попада, т. е. междублоково пространство. констатациите на експерта не са възприети и досежно достигане минимума от 40 % озеленяване за квартала, като съдът съобразявайки зададените параметри е извел самостоятелен извод по чл. 20 от Наредба № 7/2003 г. Отчитайки липса на нарушение по чл. 108, ал. 5 ЗУТ и оперативната самостоятелност на органа при определяне на конкретното предназначение на имота, съдът е приел оспореното решение за законосъобразно. Така постановеното решение е обосновано и не страда от пороци, съставляващи основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Установено е по безспорен начин от документацията по административната преписка и заключението на съдебно-техническата експертиза, че по действащия ПУП процесният имот попада в УПИ I - "за обществено и жилищно строителство" и съставлява междублоково пространство между изградените бл. 33 и бл. 34, без предвидено за него мероприятие. С одобрения ПРЗ на м. "Изток - Изток I и II части", процесният имот пл. № 1608, кв. 66 не се регулира, а съставлява част от УПИ VIII - за "озеленяване". Планът е одобрен на основание чл. 22, ал. 4 ЗУТ, поради което за нова строителство в съществуващите жилищни комплекси съгласно устройствените показатели за съответната устройствена зона, условията са регламентирани в ал. 5, 6 и 7, чл. 22 ЗУТ - плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване. Нормата на ал. 6 не допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелените площи, определени в Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 22, ал. 7, пр. 2 ЗУТ имоти, за които не може да се предвиди застрояване по ал. 6 се урегулират като озеленени площи за обществено ползване. От събраните доказателства и е установено, че имота не би могъл да бъде застроен съобразно условията по чл. 22, ал. 6 ЗУТ, тъй като не е урегулиран в самостоятелен УПИ и по действащия план не е с предвидено застрояване, което да се претендира за запазване. Освен това, имотът се намира в междублоково пространство и при положение, че не се достигат максималните показатели за зелени площи /процентно от предвидените за квартал 66/, административният орган действа при оперативна самостоятелност, с оглед градоустройствените нужди и в хипотезата на чл. 22, ал. 6, предл. последно от ЗУТ. При изработването на одобрения ПРЗ са спазени изискванията на чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 20 и 21 от Наредбата в площта на жилищните територии се включват задължително терени за обществени зелени площи, които следва да са от 40 - 60 % от площта на целия комплекс, а 1/3 за дървесна растителност. Заключението на експерта е базирано на ниския праг от 40 %, поради което обосновано не е кредитирано от съда поради липсата на конкретност. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно спазването на процедурата по издаване на оспорения административен акт и неговата форма, вкл. и проведеното обществено обсъждане, както и тези, че фактическите основания за издаване на решението на СОС /основания относно необходимостта от преструктуриране на жилищния комплекс/ се съдържат в многобройните съпътстващи документи по преписката, предхождащи издаването му - акта за допускане изработването на устройствения план, обяснителната записка и протоколите на ОЕСУТ. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение по чл. 1, ал. 1 АПК /нарушение на целта на закона/ и по чл. 6 АПК /за съразмерност/, тъй като не са установени данни за засягане интереса на жалбоподателя в по-голяма от предвидената в закона степен. Предвид изложеното, обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,