Решение № 7762 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2011 г.

Решение № 7762 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йорданка Тодорова Черкезова от гр. Добрич срещу решение № 1792/14.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1488/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 900258/21.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Добрич, поправен с РА за поправка № 904138/30.09.2009 г., потвърден с решение № 663-А/06.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определен данък върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 3 937,78 лв., за 2004 г. - 5 537,46 лв. и за 2006 г. - 10 716,77 лв., ведно с начислените лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията на касатора са свързани с приемането от съда на нулево начално салдо към началната дата на ревизирания период, както и с приемане за недоказано връщането през 2005 г. на сума от 78 000 лв., която съпруга на касаторката Веселин Черкезов е бил предоставил на лицето Любомир Пазвантов през 2000 г. Според касатора сумата от 99 801,52 лв., формирана от лихви по сметките на Веселин Черкезов неправилно съдът бил приел, че не трябва да се включва в баланса на семейството. Подробни съображения, обосноваващи всяка една от посочените по-горе групи оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски в общ размер от 1 560 лв. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище на юриск. Десислава Стефанова я оспорва с искане за отхвърляне като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба относно непризнатата като приход през 2005 г. сума от 78 000 лв., върната на съпруга на касаторката от Любомир Пазвантов, като е прието в решение по адм. дело № 12120/2010 г. на ВАС, IА отделение, че тази сума действително е върната. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 1530/14.07.2010 г., постановено по адм. дело № 3346/2009 г. по описа на Варненския административен съд е бил отменен частично посочения по-горе ревизионен акт за установен данък върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г. и 2006 г., а в останалата част жалбата на Йорданка Черкезова е била отхвърлена като неоснователна. С решение № 5388/18.04.2011 г. по адм. дело № 12126/2010 г. на Върховния административен съд, I А отделение е отменено горното решение по касационни жалби и на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна и на Йорданка Черкезова и делото е върнато за ново разглеждане. Касационният съдебен състав е дал указания при новото разглеждане на делото съдът да изследва въпроса относно произхода на средствата, постъпили по сметките на съпруга на касаторката и дали същите са в резултат от търговската му дейност. Освен това ВАС, IА отделение е указал съдът да се съобрази с постановеното решение № 5065/11.04.2011 г. по адм. дело № 12120/2010 г. на ВАС, IА отделение, както и при необходимост да се формулира задача на съдебно-счетоводна експертиза. За основателни са приети възраженията на Йорданка Черкезова, че за 2005 г. неправилно е била установена данъчната основа, тъй като не са взети предвид върнатите средства от Любомир Пазвантов в размер на 78 000 лв., предоставени му в заем от съпруга на Йорданка Черкезова - Веселин Черкезов през 2000 г. При новото разглеждане на делото състав на Варненския административен съд изцяло е отхвърлил като неоснователна жалбата на Йорданка Черкезова. Съдът е приел за начално салдо към 1.01.2003 г. 0 лв., което е установено и от ревизията. В тази връзка съдът е установил от данните по делото, че съпругът на жалбоподателката Веселин Черкезов е прехвърлил предприятието си на 1.07.2011 г., а Йорданка Черкезова е прекратила дейността си на ЕТ "Алти - Йорданка Черкезова" на 12.03.2002 г., но въпреки твърденията на собствениците на тези предприятия няма доказателства да са изплатени положителните счетоводни резултати, както и че не са налице доказателства, че сумата от 228 530 лв. действително е била в наличност към 1.01.2003 г. Този си извод съдът е направил въз основа на представените по делото банкови извлечения, от които според съда се установява, че семейство Черкезови към 1.01.2003 г. не са имали вложени парични средства, нито такива са вписвали в декларациите си по чл. 124 ДОПК. За приходите от лихви съдът е приел, че те са за "Виста ойл" ЕООД с едноличен собственик Веселин Черкезов, а не за физическото лице Веселин Черкезов. За твърденията на жалбоподателката, че през 2005 г. са върнати на съпруга й 78 000 лв. от Любомир Пазвантов, съдът е обсъдил, че действително е установено по делото, че на последния като съдружник заедно с Веселин Черкезов му е изплатен дивидент от "Оникс ойл" ООД в размер на 186 000 лв., но това е станало едва през месеците септември и декември 2005 г., т. е. според съда след твърдяното връщане на сумата от 78 000 лв. Доказателство за това са и подадените от Пазвантов ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г. с резултати съответно 5 лв., 2 000 лв., 2 094 г. и 739 във връзка с извършваната патентна дейност и затова съдът е заключил, че липсва възможност през посочения времеви период да има налични 78 000 лв., които на 1.01.2005 г. да върне на Веселин Черкезов. Съдът в тази връзка не е кредитирал разходен касов ордер (РКО) от 31.01.2005 г. и аналитичен регистър за с/ка 501 на "Оникс ойл" ООД, както и показанията на разпитаните свидетели - Веселин Черкезов, който е съпруг на жалбоподателката и е заинтересовано (свързано) лице, както и Пазвантов като съдружник на Веселин Черкезов. Съдът е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК и че е налице превишение на разходите над приходите, което следва да бъде обложено с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Обжалваното решение е неправилно в частта за определения данък върху доходите за 2006 г., а е правилно в останалата част за същия данък за 2003 г. и 2004 г. Няма спор между страните по делото, че Йорданка Черкезова заедно със съпруга си Веселин Черкезов за период от 23.12.2003 г. до 6.11.2006 г. са закупили общо 44 бр. недвижими имоти, които представляват съпружеска имуществена общност (СИО). Установено е по делото, че на съпруга на касаторката също е извършена ревизия, ревизионният акт по която е отменен частично за 2006 г., като и първоинстанционният съд и касационната инстанция по адм. дело № 12120/2010 г. са приели, че сумата от 78 000 лв., която е дадена в заем от Веселин Черкезов - съпруг на Йорданка Черкезова на Любомир Пазвантов, му е върната през 2005 г. Като се има предвид, че с ревизиите на двамата съпрузи са изследвани едни и същи обстоятелства и с оглед установеното с влязло в сила решение относно Веселин Черкезов, че заемът от 78 000 лв. му е върнат от Любомир Пазвантов през 2005 г., то следва да се приеме и по отношение на касаторката Йорданка Черкезова, че за 2006 г. неправилно в приходите не е включена 1/2 от тази сума, имайки предвид, че тя представлява СИО. Неправилно първоинстанционният съд не се е съобразил с указанията на първата касационна инстанция, както и с представените доказателства за връщане на тази заемна сума - РКО от 31.01.2005 г. Относно получения дивидент от Пазвантов - съдружник на съпруга на касаторката в "Оникс ойл" ООД в размер на 186 000 лв. с решението по адм. дело № 12120/2010 г. на ВАС, IА отделение е прието, че по време на ревизията на Веселин Черкезов, Любомир Пазвантов е дал обяснения, че е получил през 2000 г. заем в размер на 78 000 лв. и е представил запис на заповед за тази сума. Съдебният състав на касационната инстанция по делото на Веселин Черкезов е приел за установено, че сума от 78 000 лв. е била дадена като аванс от "Оникс ойл" на Любомир Пазвантов, както и че с ПКО от 30.09.2005 г. е върната тази сума, а с РКО от същата дата са изтеглени дивиденти, за което е и съставен протокол от Общо събрание на съдружниците в дружеството и затова съдилищата (и първата съдебна инстанция и касационната инстанция) са приели, че сумата от 78 000 лв. е върната през 2005 г. от Любомир Пазвантов на съпруга на касаторката Веселин Черкезов. В този смисъл неправилно съдът е приел, че дължимият данък върху доходите за 2006 г. е в размер на 10 716,77 лв., а не 1 356177 лв. С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния съд за установения данък върху доходите за 2006 г. следва да бъде отменено в частта, в която жалбата е отхвърлена за сумата над 1 356,77 лв. до 10 716,77 лв. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт за определения данък върху доходите за 2006 г. следва да бъде отменен за сумата от 9 360 лв., а в останалата част за данъка в размер на 1 356,77 лв. решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 АПК. За 2003 г. и 2004 г. решението на първоинстанционния съд е постановено без да са допуснати сочените от касаторката нарушения при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи, поради което решението е и обосновано. Първоинстанционният съд правилно е определил спорните въпроси между страните по делото, а те са относно началното салдо към 1.01.2003 г. и следва ли към приходите на семейство Черкезови да се включат приходите от лихви. Правилно съдът е потвърдил констатациите на ревизиращия екип, че началното салдо към 1.01.2003 г. е 0 лв. Този извод съдът е направил след като е обсъдил доказателствата по делото, които сочат, че фирмата на касаторката като ЕТ "Алти - Йорданка Черкезова" е била с прекратена дейност на 12.03.2002 г., а на съпруга й Веселин Черкезов година по-рано. Твърденията на касаторката, че двамата със съпруга й са получили положителния счетоводен резултат на фирмите след тяхното прекратяване, правилно са приети от съда като неоснователни и недоказани. В тази връзка правилно съдът се е позовал на представените по делото банкови извлечения, в които липсват постъпления на такива суми. Относно твърденията на касаторката за получени приходи от лихви, обосновани са изводите на съда въз основа на доказателствата по делото, че тези лихви са в полза не на физическото лице Веселин Черкезов и затова не са СИО, а са начислявани в полза на дружеството, в което той е едноличен собственик на капитал на "Виста ойл" ЕООД. Предвид изложеното по-горе законосъобразни са изводите на съда, че определеният с ревизионния акт данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е въз основа на доказателствата по делото и дължимостта му е доказана. Предвид горното в тази обжалвана част (за определеният данък за 2003 г. и 2004 г.) решението е правилно постановено и не са налице сочените от касаторката нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно разноските: Същите са дължими съгласно уважената част на жалбата. Разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение е поискано и в писменото становище на юриск. Десислава Стефанова. Касаторката общо е направила разноски в размер на 1560 лв. и дължими съобразно изхода на делото са разноски в размер на 845,23 лв. На ответника по касационната жалба се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 826,71 лв. или по компенсация на касаторката следва да се присъди само сумата от 19 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,