Решение № 7935 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2017 г.

Решение № 7935 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Енергоефект консулт" ЕООД, чрез адв. А. А. срещу Решение № 7984 от 14.12.2016 г. по адм. дело № 5856/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), I отделение, 11 състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт (РА) не е нищожен. Сочи, че обжалваният РА е нищожен, тъй като от една страна липсва редовно упълномощаване на органите, които имат право да издават заповед за възлагане на ревизии, а от друга страна липсва изрично възлагане и за издаване на заповедни по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Оспорва като неправилен изводът на съда за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки, доколкото по делото са събрани надлежни доказателства за осъществяването на възложените услуги. Иска да бъде отменено решението и да се отмени РА в съответната му част. Претендира разноски по делото.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Атанасова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АССГ е повторно и в изпълнение указанията на съда, дадени в отменително решение № 6668/06.06.2016 г., постановено по адм. д. № 8647/2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 4150/15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2264/2014 г. по описа на АССГ и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 2021304058 от 09.09.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. С., в частта потвърдена с решение № 61/13.01.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта относно отказания данъчен кредит в общ размер от 30 245,66 лева и лихви в размер на 8 653,92 лева по фактури, издадени от "Глобал консулт 2001" ЕООД, "П. С." ЕООД, "Р." ЕООД, "Дейли транс 2010" ЕООД, "К. Г." ЕООД, ЕТ "С. А. А.", "Б. К. С" ЕООД, "Ивако 2011" ЕООД, "К и Б Трейд 05" ЕООД, "Алфа билд БГ" ЕООД и "Волтом" ЕООД.

Ревизиращите органи са приели, че по подробно описаните в РД и в РА фактури, издадени от "Глобал консулт 2001" ЕООД, "П. С." ЕООД, "Р." ЕООД, "Дейли транс 2010" ЕООД, "К. Г." ЕООД, ЕТ "С. А. А.", "Б. К. С" ЕООД, "Ивако 2011" ЕООД, "К и Б Трейд 05" ЕООД, "Алфа билд БГ" ЕООД и "Волтом" ЕООД, не са налице основания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Предмет на доставките са "рекламни услуги- изработване на папки, календари, визитки, стикери и др. ", "проучване и обобщаване на информация за изготвяне на доклад за извършено детайлно обследване за енергийна ефективност на обект улично осветление на населените места на територията на община Асеновград", "рекламни материали", "строителен ремонт", "консултации за обект община Асеновград", "консултантски услуги по договор". Обоснован е извод за недоказано на извършването на процесните доставки, поради липса на доказателства за осъществяване на съответните услуги.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА в посочената част, според съда не са ангажирани доказателства за достатъчна индивидуализация на доставките, респ. за осъществяването на услугите в полза на ревизираното лице от посочените във фактурите доставчици, предмет на фактурите, издадени от "Глобал консулт 2001" ЕООД, "П. С." ЕООД, "Р." ЕООД, "Дейли транс 2010" ЕООД, "К. Г." ЕООД, ЕТ "С. А. А.", "Б. К. С" ЕООД, "Ивако 2011" ЕООД, "К и Б Трейд 05" ЕООД, "Алфа билд БГ" ЕООД и "Волтом" ЕООД.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационното производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

При постановяване на съдебния акт съставът на АССГ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства и заключенията по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като е формулирал правилният извод за законосъобразност на РА в гореописаната част.

1. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да разглежда направеното в касационната жалба възражение за нищожност на РА, тъй като с влязло в сила решение № 6668 от 06.06.2016 г. по адм. д. № 8647/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение, този въпрос е бил разрешен и съдът е постановил, че РА не е нищожен.

1. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги.

Касационната инстанция възприема извода на АССГ за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит на "Енергоефект консулт" ЕООД по фактурите, издадени от "Глобал консулт 2001" ЕООД, "П. С." ЕООД, "Р." ЕООД, "Дейли транс 2010" ЕООД, "К. Г." ЕООД, ЕТ "С. А. А.", "Б. К. С" ЕООД, "Ивако 2011" ЕООД, "К и Б Трейд 05" ЕООД, "Алфа билд БГ" ЕООД и "Волтом" ЕООД, касаещи отделни услуги. Не са налице доказателства за конкретизация на услугите - посочени във фактурите само общо "рекламни услуги- изработване на папки, календари, визитки, стикери и др. ", "проучване и обобщаване на информация за изготвяне на доклад за извършено детайлно обследване за енергийна ефективност на обект улично осветление на населените места на територията на община Асеновград", "рекламни материали", "строителен ремонт", "консултации за обект община Асеновград", "консултантски услуги по договор", а именно в какво точно се изразяват услугите, как са извършени, от кои лица, как е формирана стойността на услугите. Касационната инстанция намира, че във фактурите, издадени от посочените доставчици липсва пълно описание на предмета на стопанската операция, т. е. не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията /трябва да е посочен вида на услугата/. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В Решение на СЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, е прието, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По делото са представени приемо-предавателни протоколи и договори, от които също не може да се индивидуализират възложените, съответно твърдените за приети услуги. Следователно, по аргумент на по-силното основание, непредставянето на доказателства за конкретизация на услугите означава, че не е налице реално осъществяване на процесните доставки.

Съобразно изложеното, след като не са конкретизирани услугите по процесните фактури, то не може да се приеме действителното извършване на доставките. В тази връзка следва да се посочи, че въпросът за кадрова и материална обезпеченост при доставчиците не следва да се обсъжда.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АССГ, I отделение, 11 състав за материална законосъобразност на РА в посочената част, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се присъждат разноски.

Претенцията на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, следва да бъде оставена без уважение поради липса на конкретизиране на размера. Съгласно мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено без да е конкретизирано по размер, а евентуално се има предвид минималния по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение