Решение № 10410 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Захариева, против решение 5339/09.08.2023 г. постановено по адм. дело 4194/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено, по жалба на И. Н. Ч., Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/2155 от 18.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за Кампания 2021, в частта с която са извършени прихващания на сумите от 3577,17 лева и 1446,64 лева (погрешно изписана сума-1446, 46 лв. в първия абзац и в диспозитива на решението, вярно изписана в мотивната част-1446,64 лева) и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът И. Н. Ч., чрез адв. Стоянова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в становище. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационна инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че И. Н. Ч. е подал заявление за подпомагане във връзка с одобрени схеми за обвързано с производството подпомагане за животни и преходна национална помощ за животни с УИН 22/140521/04035 за Кампания 2021 г. На 18.01.2023 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, с което при извършване на плащания на оторизираните суми по всяка от мерките са извършени прихващания и/или удържан данък общ доход, както следва: по ПНДЖ 3 на 09.11.2021 г. сума в размер на 3577,17 лева и по ДПЖСК на 16.12.2021 г. сума в размер на 1446,64 лева. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал оспорения акт, но не е посочил правни и фактически основания за издаването му, респективно го е издал при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършените прихващания. Административният съд е посочил, че от съдържанието на същия не може да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Изложил е доводи, че дадените пояснения към табличната част на писмото не може да се приеме, че по своята същност представляват мотиви към конкретния административен акт. От акта не става ясно на кое от посочените основания или на кои от посочените основания и в каква степен на всяко от тях е формирано съответното прихващане и/или удържане данък общ доход за конкретната схема/мярка. С оглед посочените съображения, съдът е заключил, че е налице незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като го е отменил в оспорената му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно, като не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/2155 от 18.01.2023 г. , не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е направено прихващането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактически такива. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Република България мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Към придружителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ без номер и дата. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Правилно е прието, че липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се определи начина на определяне на изложените в таблица 2 прихванати суми и/или удържан данък общ доход, съответно дали са налице предпоставките за тяхното определяне, както и невъзможност да се извърши проверка дали същите са правилно изчислени. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АССГ, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за липса на мотивираност на оспореният пред него административен акт, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на делото, на ответника по касация се дължат сторените от него разноски в касационното производство. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 1000,00 (хиляда) лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на спора и съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният съд счита, че своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Сторените от И. Н. Ч. разноски за процесуална защита и съдействие от един адвокат в настоящото производство следва да бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълния претендиран размер от 1000,00 (хиляда) лева. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,