Решение № 9193 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2014 г.

Решение № 9193 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Петков Стефанов, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 30/17.01.2014 г. по адм. д. № 530/2013 г. на Административен съд Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Северозападен район чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от касатора на основание чл. 292 АПК за признаване за установено, че издадената от началника на РДНСК - Северозападен район заповед № ДК-02-СЗР-310/20.12.2011 г. за премахване на незаконен строеж "ограда", находящ се в УПИ XVI, кв. 32, кв. "Зла река", гр. Априлци, община Априлци, област Ловеч, не подлежи на изпълнение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от Румен Петков Стефанов иск на основание чл. 292 АПК и го е осъдил да заплати сторените по делото разноски. Решение е правилно като съответно на материалния закон. Чрез разпоредбата на чл. 292 АПК законодателят е предвидил възможността задължението, предмет на изпълнение, да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, относими към неговата законосъобразност, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. В разглеждания случай, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, задълженото по изпълнението лице не се позовава на факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството по оспорване законосъобразността на заповед № ДК-02-СЗР-310/20.12.2011 г. на началника на РДНСК - СЗР. Първоинстанционният съд правилно е установил в мотивите си, че издаденото разрешение за строеж № 28 от 16.04.2009 г., за който има издадено разрешение за ползване СТ-05-1761 от 2012 г. не е новонастъпил факт по смисъла на чл. 292 АПК, както и че в двете разрешения не е включена изрично оградата предмет на заповедта за премахването й. В този смисъл, не е налице връзка на тези факти с предмета на административния акт, подлежащ на изпълнение и не е налице идентичност между тях и задължението за изпълнението му - в случая премахването на оградата. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и постановено при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,