Решение № 12550 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2009 г.

Решение № 12550 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Никола Тодоров Милушев от гр. Хасково, срещу Решение № 25/16.02.2009 г., постановено по адм. д. № 292/2008 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-Х-17/17.09.2008 г. на н-ка на РДНСК - гр. Хасково. Становище за неоснователност на касационната жалба, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява н-кът на РДНСК - гр. Хасково. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ отхвърлил жалбата на Никола Тодоров Милушев срещу Заповед № ДК-02-Х-17/17.09.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да премахне установен незаконен строеж "стопанска постройка (навес), гараж за селскостопанска техника и тоалетна", извършен от него през 2001 г. в поземлен имот № 77195.27.22 (идентичен с поземлен имот № 027022), м. "Халилово", землище гр. Хасково. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на оспорената заповед, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправни разпоредби и че заповедта е законосъобразна, тъй като се касае за безспорно установен незаконен строеж. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е извел извода, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, както и че е неприложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ. Изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което не се налага преповтарянето им. Жалбоподателят не е представил доказателства, че е декларирал незаконния строеж, както и не е подавал искане по реда на § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г., а поради изтичане на срок за това през м. януари 2004 г., след тази дата е недопустимо подаване на заявление за узаконяване на строежа. Делбени претенции и дела са неотносими към спора, след като е установено безспорно, че жалбоподателят е извършил строежа без изискващите се строителни книжа. Навесът е част от целия строеж, поради което не може да се третира като самостоятелен обект. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК