Решение № 9539 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД срещу Решение 1923 от 17.01.2025г., постановено по административно дело 7930/2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение Ж-559 от 04.07.2024 г. на Комисията и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. В касационните жалби са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели изтъкват неправилно приложение на чл.29, ал.1 ЗЕВИ. Молят за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта на КЕВР. Претендират разноски. Ответникът Е. К. С. чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и подробно излага писмени мотиви за това. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Е. К. С. срещу Решение Ж-559/04.07.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство образувано по жалба на С. срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, в която се възразява срещу техническите условия за присъединяване и срещу вменено задължение за заплащане на банкова гаранция за присъединяване на два обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в [населено място], общ. Кнежа, обл. Плевен. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил решението на Комисията и е върнал преписката за ново произнасяне. Не е било спорно, че исканията за присъединяване са подадени на 21.11.2022г. По преписката вече е постановено предходно решение Ж-875/11.10.2023г., с което на електроразпределителното дружество са дадени указания да издаде и предостави две становища за условията и начина за присъединяване на обектите - два броя ФЕЦ, всяка с мощност 30 kW. Съдът се е мотивирал, след преценка на доказателствата, че въпреки липсата на сключен предварителен договор с Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД към датата на влизане в сила на ЗИДЗЕВИ /13.10.2023г./, изискването за представяне на банкова гаранция не е приложимо, тъй като не се касае за централи с мощност от поне един мегават. Поради това съдът е счел, че разпоредбата на чл.29 ЗЕВИ вр.§70 ЗИД ЗЕВИ не е приложима. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е формирал правилен краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Процедурата по присъединяване на процесните обекти ФЕЦ е започнала преди измененията в ЗЕВИ /ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023г./.Към момента на подаване на исканията за присъединяване приложима е била нормата на чл. 24 ЗЕВИ и съответно глава пета от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). Становищата за присъединяване са издадени на 08.11.2023г. С измененията на ЗЕВИ / ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ са отменени, като процедурата за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа вече е уредено в изменената норма на чл. 26 от ЗЕВИ. Изменен е и чл. 29 от ЗЕВИ, както следва: "В тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно." Съгласно чл. 29, ал. 5 ЗЕВИ, гаранция по ал. 1 не се предоставя от лица по чл. 26, ал. 15 и от производители по чл. 26а, когато не се променя общата присъединена мощност. Съответно е приета и нова Наредба 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Приложимостта на задължението за внасяне на гаранция към процедурите, започнали по реда чл. 24 ЗЕВИ (отм.)се урежда от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ. Съгласно § 69 ПЗРЗИДЗЕВИ, започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред. Нормата на § 70 ПЗРЗИДЗЕВИ наистина предвижда, че гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване. В този случай гаранцията по ал. 2 се предоставя в срок до три месеца от влизането в сила на този закон, а в случай, че гаранцията по ал. 2 не бъде предоставена в срока по ал. 3, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява. При тези обстоятелства, в конкретния случай към датата на влизане на ЗИДЗЕВИ в сила -13.10.2023 г. не са били издадени становища за присъединяване. След като това е така, за процесните ФЕЦ не се прилага §70, а §69 ПЗРЗИДЗЕВИ и процедурата следва да се приключи по досегашния ред Не се изисква внасяне на гаранция. Следва да се посочи, че насърчаването на възобновяеми форми на енергия е една от целите на енергийната политика на ЕС. Увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници представлява важна част от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове и за съобразяване с Парижкото споразумение от 2015 г. и с рамката за политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката (2020 2030 г.). Пакетът Чиста енергия за всички европейци определя всеобхватни правила на ЕС относно енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и управлението. Директива (EC) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници е част от този пакет и следваше да бъде транспонирана до 30.01.2021г. Нейната цел е да създаде обща система за насърчаване на енергията от възобновяеми източници в различните сектори. Тя е насочена към увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници с цел борба с изменението на климата, защита на околната среда и намаляване на енергийната зависимост на ЕС, както и към допринасяне за технологичното и индустриалното лидерство на ЕС и за създаването на работни места и растеж, включително в селските и изолираните райони. Член 58 от Директивата задава общи цели на регулаторния орган, сред които е улесняване на достъпа до мрежата на производствен капацитет и на съоръжения за съхраняване на енергия от ново поколение, по-специално отстраняване на пречките, които биха могли да възпрепятстват достъпа на нови участници на пазара и на електроенергията от възобновяеми източници. При така зададените с директивата цели, настоящата инстанция отбелязва, че предвидената в чл.29, ал.1 ЗЕВИ гаранция с фиксиран размер от 50000 лв /25 565,36 Евро/ за присъединяване за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект, може да представлява непропорционална мярка. Подобна мярка, и то без никаква възможност за преценка за пропорционалност, не е предвидена в правото на ЕС и осезаемо възниква въпросът за нейната съвместимост с целите на енергийната политика на ЕС. Правилно и първоинстанционният съд посочва, че мощността на две централи по 30 kW е в пъти по-малка от посочената в закона и не е оправдано при толкова ниска мощност да се изисква такава сума за гаранция, предвид разубеждаващия ефект за производство на електроенергия от възобновяеми източници от малки централи. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника Е. С. за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение е основателно за доказания размер от 1000 лв, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и извлечение от сметка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение