Решение № 1326 от 24.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2007 г.

Решение № 1326 от 24.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. К. в качеството й на пълномощник на Е. С. Г. срещу решение № 1* от 6.07.2007 г. по в.гр.д. № 1292/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 23 от 2007 г. /без датата/ по гр.д. № 3236/2006 г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявения от Е. С. Г. против Г. С. С. и Д. М. В. иск за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 29 от 29.06.1998 г. като привиден, прикриващ договор за дарение. Жалбоподателката поддържа, че твърдяната симулация е разкрита с представения по делото насрещен договор от 29.06.1998 г., в който е отразено действителното съглашение между страните по договора за продажба и като е приел, че същият не се ползува с материална доказателствена сила, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Ответникът Г. С. С. в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е основателна. Ответницата Д. М. В. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира: От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 29/1998 г. Е. С. Г. е продала на Г. С. С. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 11 на III етаж, вх. А, в жилищната сграда - блок, построен върху държавна земя в гр. П., ул. "К" № 17, състоящ се от стая и кухня, със застроена площ от 35.52 кв. м., заедно с принадлежащите му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата 2 820 000 лв. /неденоминирани/, като продавачката си запазила пожизнено и безвъзмездно право да ползува продадения имот. Договорът е сключен по време на брака на купувача Г. С. с ответницата Д, който брак е прекратен с решение от 21.02.2005 г. по гр.д. № 1704/2004 г., влязло в сила на 7.04.2005 г. Твърдението на ищцата Е е, че този договор е симулативен и прикрива договор за дарение, извършено в полза на Г. С. В подкрепа на твърдението си е представила насрещен договор от същата дата - 29.06.1998 г., сключен между нея и Г. С., с който страните декларират, че оформеният с нотариалния акт договор за покупко- продажба прикрива договор за дарение, по силата на който Е. С. дарила на Г. С. недвижимия имот, както и че между страните не е имало плащане и уговорки за плащане на суми по договора, тъй като действителната им воля е била да сключат безвъзмезден договор за дарение. Ответникът Г. С. е признал иска и е потвърдил насрещния договор. Ответницата Д. В. е възразила срещу твърдяната симулация. Тя не е страна по договора за покупко-продажба, сключен между ищцата и първия ответник, но черпи права от него - по силата на закона придобитият възмездно по време на брака недвижим имот е станал съпружеска имуществена общност. Затова по иска за разкриване на симулацията на договора ответниците - бивши съпрузи, имат качеството на необходими другари и решението по него трябва да бъде еднакво за тях. Насрещният договор не е подписан от съпругата и не може да й бъде противопоставен, както и признанието, направено от другия съпруг. Правната доктрина и съдебната практика приемат, че обратното писмо, изхождащо от един от другарите, има значение на начало на писмено доказателство за допускане на свидетели за разкриване на симулацията и по отношение на другия другар. Началото на писмено доказателство прави симулацията само вероятна, но не я доказва напълно. При това положение страната, която се домогва да установи, че сделката е симулативна, следва да приведе и други доказателства, с които да убеди съда. Погрешното посочване от въззивния съд, че представеният по делото насрещен договор е свидетелствуващ, а не диспозитивен документ, не променя правилността на извода му, че този документ е на общо основание частен и неговата доказателствена сила се определя от чл. 144 ГПК (отм.) - че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, които са го издали. Както се посочи по-горе, насрещният договор не обвързва ответницата Д, защото не е подписан от нея и при липса на други доказателства, предвид необходимостта от еднакво установяване на общите факти спрямо всички другари, не може да се приеме за доказана привидността на продажбата. В обобщение, въззивното решение е постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът